В улканична пепел, останала от голямо изригване в древността, е помогнало на учени да установят, че открити вкаменелости на хомо сапиенс през 1967 г. са по-стари, отколкото се смяташе досега, предаде "Ройтерс".
Това дава нов поглед върху развитието на вида.
Защо продължават да изчезват хора от тези места
Volcanic ash left over from a huge ancient eruption has helped scientists determine that important early Homo sapiens fossils found in Ethiopia in 1967 are older than previously believed, providing fresh insight into the dawn of our species. https://t.co/313Ob6J5Wh
— Reuters Science News (@ReutersScience) January 12, 2022
Изследователите са анализирали геохимичния състав на дебел слой пепел, открити над седименти, съдържащи се във вкаменелостите.
Отпечатъци, датиращи отпреди около 23 000 години, пренаписват човешката история на Америка
Установено е, че те са се образували в резултат на вулканично изригване, засегнало голяма част от Етиопия преди около 233 хиляди години.
Вкаменелостите са открити под пепелта и са предхождали изригването, обясняват учените. Не е ясно обаче колко време преди него са били там. Преди това се смяташе, че вкаменелостите са на не повече от 200 хиляди години.
Останките, наречени Омо Първи, са намерени в югозападната част на Етиопия в регион, наречен Омо Кибиш при експедиция на покойния палеоантрополог Ричард Лийки.
Загадъчният диск от Фестос - неразгадаема мистерия на 3700 години
Те включват доста запазени части от череп, челюст, прешлени и фрагменти от ръцете и краката.
Учените са търсили по-голяма яснота относно времето на произхода на хомо сапиенс в Африка.
Новите открития съответстват на последните научни модели на човешката еволюция, според които хомо сапиенс се е появил преди 350 хиляди - 200 хиляди години, обяснява вулканологът Селин Видал от Кембриджския университет и водещ автор на изследването, публикувано в сп. "Нейчър".
Трагичната история на седем изчезващи племена
"Омо Първи е най-старият хомо сапиенс с недвусмислено съвременни човешки черти", е мнението и на колегата й Клайв Опенхаймър, който също работи по проекта.
"Тези вкаменелости показват колко устойчиви са хората: ние сме оцелявали, развивали и мигрирали в район, който е бил толкова предразположен към природни бедствия", каза той.
Проучването установява минималната възраст на останките, но максималната засега остава неясна. Има и слой пепел под седиментите във вкаменелостите, който не е изследван.
"Вероятно не е случайно, че най-ранните ни предци са обитавали толкова геоактивна долина - събирала
валежи в езерата, осигуряващи прясна вода и привличащи животни, а също е била естествен миграционен коридор, простиращ се на хиляди километри", казва Видал.
"Вулканите пък са осигурявали фантастични материали за изработването на каменни оръдия, а понякога се е налагало да развиваме когнитивните си умения, когато големите изригвания са променяли пейзажа."
