Н ещо странно се случва с А23а, най-големия айсберг в света.
Вече месеци наред той се върти на място северно от Антарктида, докато всъщност би трябвало да се движи покрай най-мощното океанско течение на Земята.
Учените твърдят, че замръзналият айсберг, който е повече от два пъти по-голям от Голям Лондон, е заклещен на върха на огромен въртящ се воден цилиндър.
Океанографите наричат това явление колона на Тейлър и е възможно A23a да не се измъкне от този капан в продължение на години.
"Обикновено си мислим, че айсбергите са нещо преходно; те се раздробяват и се топят. Но не и този", отбелязва полярният експерт професор Марк Брандън.
"А23а е айсберг, който просто отказва да умре", казва изследователят от Open University пред BBC News.
Дълголетието на този айсберг е добре документирано. Той се откъсва от антарктическия бряг още през 1986 г., но почти веднага след това затъва в дънните тини на море Уедъл.
В продължение на три десетилетия той е статичен "леден остров", който не се движи. Едва през 2020 г. той отново изплува и започна да се движи, отначало бавно, а след това се насочи на север към по-топъл въздух и води.
В началото на април тази година А23а навлезе в Антарктическото циркумполярно течение (АЦП) , което пренася сто пъти повече вода по света, отколкото всички земни реки, взети заедно.
Това трябваше да задвижи грамадния къс лед и да го изстреля нагоре към южната част на Атлантическия океан и към сигурно забвение.
Вместо това A23a не стигна до никъде. Той остава на мястото си северно от Южните Оркнейски острови, като се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка, с около 15 градуса на ден. И докато го прави, разпадането и евентуалната му гибел ще се забавят.
А23а не се е приземил отново; между долната му част и морското дъно има поне хиляда метра вода.
Той е спрян от вихър, описан за първи път през 20-те години на миналия век от брилянтния физик Джи Ай (Джефри Инграм) Тейлър.
Ученият от Кеймбридж е пионер в областта на динамиката на течностите и дори е привлечен в проекта "Манхатън", за да моделира вероятната стабилност на първия в света опит с атомна бомба.
Професор Тейлър показа как течение, което среща препятствие на морското дъно, може - при подходящи обстоятелства - да се раздели на два отделни потока, като между тях се образува въртяща се водна маса с пълна дълбочина.
В този случай препятствието е 100-километрова неравност на океанското дъно, известна като Пири Банк.
Вихърът се намира на върха на брега и засега A23a е негов пленник.
"Океанът е пълен с изненади, а тази динамична особеност е една от най-интересните, които някога сте виждали", казва професор Майк Мередит от Британската антарктическа служба.
"Колоните на Тейлър могат да се образуват и във въздуха; можете да ги видите при движението на облаците над планините. Те могат да бъдат с диаметър само няколко сантиметра в експериментален лабораторен резервоар или абсолютно огромни, както в този случай, когато колоната има гигантски айсберг в средата си."
Колко дълго A23a може да продължи да изпълнява рутинната си дейност на въртящ се айсберг?
Кой знае, но когато професор Мередит постави научен буй в колоната на Тейлър над друга буца на изток от Пири Банк, плаващият инструмент все още се въртеше на място четири години по-късно.
A23a показва защо е важно да изучим формата на морското дъно.
Подводните планини, каньони и склонове оказват огромно влияние върху посоката и смесването на водите, както и върху разпределението на хранителните вещества, които стимулират биологичната активност в океана.
Това влияние се разпростира и върху климатичната система: масовото движение на водата спомага за разпръскването на топлинната енергия по целия свят.
Поведението на A23a може да бъде обяснено, тъй като океанското дъно на север от Южен Оркни е сравнително добре проучено.
Това не важи за голяма част от останалата част на света.
Понастоящем само една четвърт от морското дъно на Земята е картографирана по най-добрия съвременен стандарт.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
