Д ивите цветя, като повечето неща, изглежда страдат от последиците от изменението на климата и липсата на насекоми опрашители. Въпреки това пълно бедствие засягащо флората по целия свят, учените откриха нещо много изненадващо: растенията се развиват така, че да се справят и без насекомите.
Опрашването от насекоми е една от най-разпространените форми на опрашване на растения по света, като повече от 80 процента от видовете цъфтящи разчитат на жужащите пчели, молци или други същества, за да оплодят семената си. Въпреки това учените наскоро откриха, че някои диви цветя, растящи в земеделски земи се приспособяват към промените като развиват самооплождане.
Четири популации от полски теменуги (Viola arvensis), растящи близо до Париж, Франция, бяха сравнени с тези, отгледани в лаборатория от семена, събрани между 1992 и 2001 г. Това е известно като „екологичен подход на възкресението“ и помага да се сравнят съвременните цветя с техните предци за да се помогне за оценка на промените в структурите на цветето.
Something Strange Is Going On With Wildflowers, And Humans Are To Blamehttps://t.co/1KJaTj7UEa
— IFLScience (@IFLScience) December 21, 2023
Чрез използване на генетичен анализ, поведенчески тестове с опрашители (в този случай земни пчели) и наблюдаване на външния вид на цветята екипът откри някои изненадващи резултати. Изследователите виждат, че съвременните цветя са с 10 процента по-малки, произвеждат 20 процента по-малко нектар и са по-малко посещавани от опрашители, отколкото растенията, отгледани от по-старите семена.
Смята се, че бързата промяна в тези растения се дължи на огромния спад в популациите на летящи насекоми. Изследователите дори предполагат, че това може да е част от заформящ се порочен кръг - по-малко насекоми водят до по-малко производство на нектар в цветята, което означава, че насекомите ще имат по-малко нектар, с който да се хранят, което на свой ред води до по-нататъшен спад в броя на насекомите.
Екипът подчертава необходимостта от намирането на практически мерки за опазване, които да защитят тези жизненоважни връзки между опрашители и растения и да прекъснат създалия се порочен кръг.
Статията е публикувана в списанието New Phytologist.
