З емята и околната галактика "Млечен път" може да се намират в космическа празнина. Това е "загадъчна гигантска дупка", която би могла да ускорява разширяването на Вселената в нашия регион в сравнение с други части на Космоса, предава Newsweek.
Тази хипотеза беше представена от изследователи по време на Националната астрономическа среща на Кралското астрономическо общество (NAM) в Дърам.
Тази идея може да помогне за обяснението на един от най-загадъчните проблеми в съвременната космология, така нареченото "Хъбълово напрежение", или несъответствието между два различни метода за измерване на скоростта, с която Вселената се разширява.
Our Galaxy May Lie in a 'Mysterious Giant Hole' https://t.co/IKeEt1yMxJ
— #TuckFrump (@realTuckFrumper) July 8, 2025
- Какво представлява Хъбъловото напрежение?
Константата на "Хъбъл", наречена така на името на Едуин Хъбъл, който я дефинира за първи път през 1929 г., описва скоростта на разширяване на Вселената. Тя се изчислява чрез измерване на скоростта, с която галактиките се отдалечават от нас, и тяхната отдалеченост.
Но тук има уловка. Когато учените използват данни от ранната Вселена, като например измервания от космическото микровълново фоново излъчване (CMB), получават по-ниска стойност на разширяване в сравнение с измерванията, направени на по-скорошни и локални данни. Това несъответствие е известно като "Хъбълово напрежение".
Авторът на изследването и космолог Индранил Баник от Университета в Портсмут, Англия, смята, че това разминаване може да се обясни, ако нашата галактика се намира в обширна област от Космоса с по-ниска от средната плътност на материята.
"Възможно решение на това несъответствие е, че нашата галактика се намира близо до центъра на голяма локална празнина", обясни д-р Баник.
"Това би довело до това, че материята ще бъде привлечена от гравитацията към по-плътните външни области на празнината, което с времето ще я прави още по-празна."
"Тъй като празнината се изпразва, скоростта на обектите, които се отдалечават от нас, ще бъде по-голяма, отколкото ако такава празнина не съществуваше. Това създава впечатление за по-бързо локално разширяване."
С други думи, ако се намираме във внушителна зона с ниска плътност, това може да създаде илюзията, че пространството около нас се разширява по-бързо, отколкото в други части на Вселената, което би решило "Хъбъловото напрежение", без да се налага пренаписване на законите на физиката.
"Хъбъловото напрежение" е предимно локален феномен, като няма особени доказателства, че скоростта на разширение се разминава с очакванията на стандартния космологичен модел в по-отдалеченото минало", допълни Баник.
"Затова локално решение, като например наличието на празнина, е обещаващ път за разрешаване на проблема."
Пъзелът на Вселената: Живеем ли в гигантска празнота
- Как би изглеждала тази празнина?
За да работи тази теория, нашата Слънчева система би трябвало да се намира близо до центъра на празнина с приблизителен диаметър от един милиард светлинни години.
Преброяването на галактиките подкрепя тази идея, астрономите са забелязали, че нашият регион от Вселената изглежда съдържа по-малко галактики в сравнение с околните райони.
Въпреки това, теорията остава спорна. Стандартният космологичен модел предполага, че материята трябва да бъде разпределена сравнително равномерно на такива големи мащаби. Празнина с подобен мащаб и дълбочина не се вписва лесно в тази рамка.
- Звукът от Големия взрив
Допълнителни доказателства в подкрепа на теорията за празнината идват от така наречените барионни акустични осцилации (BAO), често наричани "звукът от Големия взрив".
"Тези звукови вълни се разпространявали само за кратко време, преди да се "замразят" на място, когато Вселената се е охладила достатъчно, за да се образуват неутрални атоми", обясни д-р Баник.
"Те действат като стандартна мерна единица, чийто ъглов размер може да използваме, за да проследим историята на космическото разширяване."
Според Баник, измерванията на BAO леко се променят в сценарий, в който съществува локална празнина. Гравитационните ефекти на такава празнина добавят леко допълнително червено отместване към светлината от далечни обекти, върху вече съществуващото червено отместване, причинено от общото разширяване на Вселената.
"Като взехме предвид всички налични измервания на BAO за последните 20 години, показахме, че модел с празнина е около сто милиона пъти по-вероятен от модел без празнина, чиито параметри са нагодени така, че да отговарят на наблюденията на CMB, направени от сателита Planck, така наречената хомогенна космология на Планк."
Учените откриха нещо невероятно за времето в ранната Вселена
- Какво следва?
За да бъде допълнително проверена тази теория, астрономите ще я сравнят с други независими методи за проследяване на разширението на Вселената, като например използването на космически хронометри. Това включва изучаването на стари галактики, които вече не образуват нови звезди.
Чрез анализ на типовете звезди, съдържащи се в тези галактики, тъй като масивните звезди изгарят по-бързо, учените могат да изчислят възрастта на галактиките. Комбинирайки тази информация с червеното им отместване, може да се определи колко се е разширила Вселената, докато светлината е пътувала към нас, което предоставя още един начин за проследяване на космическата история.
Ако бъдещи наблюдения продължат да подкрепят модела с празнината, това може фундаментално да промени разбирането ни за нашето място във Вселената, и колко необичаен може да се окаже нашият космически "квартал".
криза, която тихо расте" />
