М ениджърът на „Великолепната четворка“ – Брайън Епщайн – изведе "Бийтълс" от подземния клуб Cavern в Ливърпул до световната сцена. Когато преди 58 години тази седмица той почина, групата остана внезапно без своя най-важен опора. Три години по-рано Епщайн беше заявил пред Би Би Си, че още от самото начало е знаел, че те ще се превърнат в „най-голямата атракция в света“, пише ВВС.
Когато на "Бийтълс" съобщили, че мениджърът им е намерен мъртъв в дома си в Лондон на 27 август 1967 г., членовете били сломени. „Беше съкрушително, тъжно и малко плашещо“, казва Пол Маккартни пред Бари Майлс в биографията си от 1997 г. „Many Years From Now“. „Обичахме го.“
The man behind The Beatles - Brian Epstein. https://t.co/SYvDUjMZoU pic.twitter.com/2eF7MIxzIy
— Nick Spence (@Nickfromupnorth) August 25, 2025
Епщайн изиграва ключова роля в издигането на групата – от свирене по малки ливърпулски клубове до статута на най-голямата банда в света. Той оформя ранния им имидж, намира им звукозаписен договор, управлява бизнес делата им и неотклонно ги подкрепя. И винаги вярва в тях.
В интервю за предаването „Панорама“ на Би Би Си през 1964 г. казва, че още когато подписва договор с тях през 1961 г., е бил убеден, че ще станат „една от най-големите, ако не и най-голямата атракция в света“. По това време вече ръководи и други артисти като Gerry and the Pacemakers, Сила Блек и Томи Куикли.
„Той имаше уникален усет за това кое ще стане хит и кой ще го постигне“, казва репортерът на Би Би Си Майкъл Чарлтън. „Когато само един от 50 нови поп сингъла успява да пробие, младите таланти на Епщайн вече покоряваха класациите по целия свят.“
И все пак пътят му към поп индустрията е необичаен, а според Чарлтън той винаги изглеждал като малко чужд на този свят: „Самият той не беше част от тази среда, но бе истински погълнат от младите хора и тяхната енергия.“
- Ранни години и търсене на посока
Брайън Епщайн е роден през 1934 г. в еврейско семейство със собствена процъфтяваща търговия в Ливърпул. Той мечтае за творческа кариера – дизайнер или актьор, – но родителите му настояват да се включи в семейния бизнес.
„Когато завърших училище на 16 години, имах амбиции да стана дизайнер на дрехи или актьор, но семейството ми не беше склонно. Аз пък бях по-нетърпелив да напусна училище, отколкото да се боря за мечтите си“, признава той пред Би Би Си през 1964 г.
През 1952 г., докато работи за семейството, е повикан на задължителна военна служба и става чиновник в Кралския армейски корпус. Военният живот обаче го потиска и след консултация с психиатър е освободен по медицински причини. Връща се към семейния бизнес, но не се отказва от актьорството и през 1956 г. е приет в престижната Кралска академия за драматично изкуство (RADA) в Лондон.
- Скрита идентичност и нова ниша
По това време Епщайн открито осъзнава, че е гей – в епоха, когато хомосексуалността е незаконна във Великобритания. Това го прави уязвим на нападения, изнудване и риск от затвор. През 1957 г. е арестуван от цивилен полицай за „натрапчиво поведение“ край мъжка тоалетна в лондонското метро. Получава условна присъда и напуска RADA. Завръща се в Ливърпул, където баща му го назначава за ръководител на отдела за плочи в семейната верига North End Music Stores (NEMS). Именно там Епщайн открива истинското си призвание – съчетание от бизнес усет и вроден инстинкт за хитове. Магазинът скоро се превръща в притегателен център за ливърпулските тийнейджъри.
- Срещата с "Бийтълс"
През 1961 г. клиент поискал в NEMS плоча на „My Bonnie“ – запис на Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Пийт Бест като акомпанираща група на Тони Шеридан в Хамбург. Епщайн решил да провери кои са тези музиканти. Когато влиза в тъмната, задимена изба на клуба Cavern, остава поразен: „Харесах ги изключително много. Веднага ми допадна звукът им. Бяха свежи, честни и имаха това, което бих нарекъл звездно качество“, спомня си той.
Без опит, но с твърда увереност, Епщайн им предлага да стане техен мениджър. Срещата почти пропада, защото Маккартни закъснява – „бил във ваната“, както се пошегува Харисън. Но в крайна сметка Бийтълс му се доверяват, макар и с неподписан договор, който им дава свободата да се откажат.
Епщайн веднага предприема стъпки за „почистване“ на имиджа им – костюми вместо кожени якета, край на пушенето и псувните на сцената. „Първо ги накарах да свалят дънките, после пуловери, а накрая – костюми. Не съм сигурен, но мисля, че първите си костюми облякоха именно за ефир на Би Би Си“, казва той.
- Път към световната слава
За разлика от други мениджъри, Епщайн не се меси в музиката им. „Не разбирам от музика“, признава той, „но знам за хитови песни, хитови номера, хитови звуци.“ Именно той организира логистиката, договаря участия, рекламира групата и отваря вратите на звукозаписните компании.
С помощта на продуцента Джордж Мартин "Бийтълс" подписват с Parlophone (EMI). Скоро излизат първите хитове – „Love Me Do“ и „Please Please Me“. До края на 1963 г. групата е сензация във Великобритания, а Епщайн успява да уреди участие в "Шоуто на Ед Съливан. През февруари 1964 г. 73 милиона американци гледат първото им изпълнение – културен вододел, след който "Бийтълс" завладяват света.
„Талантът беше техен, но той им даде всяка възможност да го разгърнат“, казва историкът Марк Луисън.
- Последни години и трагичен край
С нарастващата слава обаче личният живот на Епщайн става все по-хаотичен. За да издържи темпото, той започва да взема стимуланти, а после и успокоителни. Докато "Бийтълс" записват „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“, Епщайн влиза и излиза от клиниката Priory в Лондон, но не спира да работи – организира глобалното телевизионно излъчване на „All You Need Is Love“ и приема гости на премиерното парти на албума.
На 27 август 1967 г., само месец след смъртта на баща си, Брайън Епщайн е намерен мъртъв на 32 години. Причината – случайно предозиране.
"Бийтълс" остават без своя „пети член“. „Знаех, че сме в беда тогава“, признава Джон Ленън три години по-късно. Мнозина вярват, че именно смъртта на Епщайн поставя началото на края – по-малко от три години след него групата се разпада.
криза, която тихо расте" />
