"Извинете ме", започва директното съобщение в X, "Може би ще правя секс днес, така че бихте ли ми изпратили съобщение в 12 ч., за да ми кажете да си изрежа ноктите?" Въпросът не беше насочен към приятел, а към Шоджи Моримото, тридесет и няколко годишен мъж, живеещ в Токио, който от 2018 г. се предлага "под наем".
Услугите му включват да се навърта около клиентите - да ги наблюдава, да се храни с тях и най-вече да ги слуша, вместо да им говори.
(Видеото е архивно: Световен ден на мързела )
Това работа ли е? Той нарича себе си Човек под наем, който не прави нищо. Новинарските издания в Япония и извън нея побързаха да го профилират. Историята му вдъхнови манга и телевизионен сериал.
There’s a man in Japan that makes $100K per year doing “nothing”. Shoji Morimoto from Tokyo gets hired from people on Twitter to hangout and do nothing together pic.twitter.com/mlZx5ZO1H0
— Pubity (@pubity) October 26, 2023
Сега Моримото е написал мемоари, които не са нито написани (той просто отговаря на въпроси, зададени му от "S", който, както казва той, "не е особен фен на Rental Person"), нито мемоари (те са повече за професионалната му личност, отколкото за самия него). По-скоро това е частичен опис на заявките, които е получил и е решил да приеме.
Повечето от тях са хипнотизиращо банални.
Някой иска да му изпрати снимка на домашния си любимец и той да му отговори: "Това е невероятно сладко!" Служител, който току-що е загубил работата си за десети път, би искал да седне и да хапне хамбургер с него.
Моримото изпълнява много функции. Той е ергономичен инструмент за мързеливите писатели, които казват, че никога няма да завършат задачата си, ако не са наблюдавани. Той е стимул за маратонеца, който вярва, че ще бяга по-бързо, ако знае, че някой го чака на финала.
Той е алиби за някого, който би искал да седне в парка под вечерния бриз с питие, но подозира, че ще е странно да пие сам. Анонимността му може да бъде възбуждаща: той отказва предложение за секс само за да получи съобщение: "Тогава си намери работа, пич! Това не ми беше много приятно."
Какво прави Моримото? Той настоява, че не дава житейски съвети на клиентите си (това би означавало да "прави нещо"). Рядко се среща с тях повече от веднъж и по-скоро участва, отколкото е замесен в живота им.
Казва, че е щастлив да има с тях "само най-слаби връзки". На днешния корпоративен жаргон работата му би могла да се опише като пример за "активно слушане", но той би се възпротивил: "Когато слушам, винаги е по пасивен начин. Не правя нищо."
В първата половина на книгата Моримото изглежда също се е отказал. Ако има нещо по-лошо от това да слушаш хора да разказват мечтите си, то е да четеш дословно туитове, които са изпратили или получили. Писането е плоско, блогърско, без афект.
¿Lo sabías?... Este tipo ganó 300.000 dólares sin hacer nada. A Shoji Morimoto le pagan para aliviar la soledad. Come y bebe con los clientes a sus expensas y, en ocasiones, responde a sus preguntas.
— RESURRECCIÓN CHÁVEZ (@PorAhoraTomas) July 6, 2024
Únete a 🤩 @sabiasqueoficial en Telegram pic.twitter.com/dCtHGNYGqI
Може би това е умишлено. Моримото настоява, че няма особена индивидуалност, че се възприема като неутрална фигура в тълпата. Когато прибягва до метафори, резултатите са стряскащо странни: размишлявайки дали неговата услуга "нищонеправене" може да има каталитичен ефект върху клиентите, той се превръща в пълен химик и ги оприличава на водороден пероксид, а себе си - на манганов пероксид.
По-късно, твърдейки, че тъй като не казва много, клиентите му си изграждат собствена представа за това, което той мисли, той прави сравнение с пауни и бижута, които имат структурни, а не фиксирани цветове.
С течение на времето все пак се появяват биографични подробности. По-големият брат на Моримото се проваля на изпитите си в университета, изпада в депресия и въпреки че е над 40 години, никога не е бил в състояние да работи.
По-голямата му сестра не успява да си намери желаната работа и в крайна сметка се самоубива. Той изучава земетресенията във висшето училище, но завършва като писател на свободна практика, който изготвя копия за бизнес брошури.
#Japón 🇯🇵🤑El joven Shoji Morimoto decidió alquilarse para no hacer nada y ahora gana cerca de $4,000 semanales, cuenta con miles de seguidores en twitter e Instagram. Recibe a diario 4 solicitudes de servicios y las más comunes son para acompañar a quienes no quieren estar solos pic.twitter.com/tbZsPRQLWV
— NeuronaSV (@NeuronaSV) February 25, 2023
Шефът му казвал, че му липсва силна личност, и го укорявал, когато на питиета след работно време седял сам и мълчал. На работното място компанията му искала да възложи на външни изпълнители прости задачи и да накара служителите да се съсредоточат върху творчески проекти на високо ниво - "страхувам се, че изобщо не бих могъл да измисля полезни идеи".
Това, на което той се съпротивлява, е, казано на езика на покойния Дейвид Грейбър, кофти работа.
Бих искал светът да е такъв, че дори хората да не могат да направят нищо за другите - пише той, - дори да не могат да допринесат за обществото, те все пак могат да живеят без стрес." В Япония, където все още е разпространена културата на така наречената "прекомерна реципрочност" (когато "някой, който получава подарък, се опитва да отвърне с подарък с по-голяма стойност"), стресът прониква през цялото денонощие.
Моримото може да се описва като "живеещ, без да прави нищо", но това не му пречи да се превърне в полуслучаен художник на съвременния живот. Най-прочувствената услуга, която той предоставя, е свързана с млада жена, чиято баба умира точно в деня, в който тя отлита от Токио, за да учи в чужбина. Сега, след година отсъствие, тя се завръща. "Ще се чувствам тъжна, когато пристигна - съобщава тя на Моримото, - така че би било хубаво някой да ми помаха, когато стигна до летището."
Двамата отиват в караоке бокс, където тя пее и разказва за баба си, като с умиление си спомня за щедростта ѝ, когато е трябвало да раздава сладолед. Отначало тя е весела. След това признава, че не може да каже на приятелите си колко тъжна е била заради това, че не е могла да присъства на погребението. Тя започва да плаче.
В края на книгата Моримото се превръща в неволен дисидент, човек, който е започнал да възприема практиката си като "наслаждаване на абсурда на плуването срещу вълната на ефективността".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
