К аква е цената на честта в нашето ежедневие и достатъчно искрени ли сме с околните и самите себе си?
Колко тънка е границата между действителността и художествената реалност?
За несбъднатите детски мечти, книгите, работата и предизвикателствата в живота разговаряме със сценаристката на „Пътят на честта” Милена Фучеджиева.
Какво е работата за Вас? Каква роля заема в живота Ви?
„Работата ми е „път на честта“. Обичам я изключително много. Тя е структурата на живота ми и не мога да си представя да не работя. Има хора, които мечтаят да се пенсионират, аз мечтая да работя докато съм жива. Не мога да си представя празнотата на дните без конкретни задачи. В града човек няма градина, която да обгрижва, моята градина са думите, сюжетите и образите, които създавам”.
Приключенец и авантюрист ли сте по душа или предпочитате спокойствието в живота?
„Поемала съм големи рискове, такива каквито малко хора биха дори помислили да поемат. Ходила съм по ръба неведнъж. И винаги ще бъда способна да направя това, което съм направила вече два пъти – да си грабна куфарите и да сменя континента.
Но за да работя и да се чувствам цяла и себе си, спокойствието ми е изключително необходимо. До такава степен имам нужда от него, че не гледам и не слушам новини, почти не ме интересува какво става по света. Бих искала една сутрин да се събудя като във филм и цялата световна политическа измет да е изчезнала”.
Колко ценна е искреността за Вас и достатъчно искрени ли сме днес?
„Човечеството не е било никога по-искрено благодарение на социалните мрежи. Такава искрена глупост струи отвсякъде, че не би било зле този поток да беше малко по-въздържан. Но в по-личните отношение неискреността ми е изключително скучна. Усетя ли я, довиждане. Нямам време да се занимавам с хора, които ми се усмихват фалшиво”.
Коя е неосъществената Ви детска мечта?
„Да бъда балерина”.
Колко често пишете? Водите ли си дневник?
„Тъй като не съм само писател, а съм и сценарист, когато съм в проект пиша много и ежедневно. И няма почивни дни. В момента се наслаждавам на почивка в която мога малко да отдъхна правейки планове за следващите ми проекти. За дневник нямам време, а и чувствата и мислите ми не са толкова тайни и ексклузивни, за да седна да се занимавам с тях в отделен формат”.
Трудно ли е човек да разграничава действителността от художествената реалност?
„Този въпрос е от Матрицата. Всеки ден имам тази дилема – това, което се случва наистина ли се случва или е част от някакви други наслоени действителности. Отговор няма, няма и да има, затова в сценариите за сериали се придържаме към действителността, за да не започнат и зрителите да си задават този неудобен и много непродуктивен въпрос”.
Разкажете ни за новия си проект заедно с НОВА - "Пътят на честта".
„С партньорката ми Елена Иванова от НОВА ни беше поставена задача да създадем сериал, който да се излъчва 4 пъти в седмицата и да е над 50 епизода. Това е сложен за писане формат. Както казва Маги Халваджиян, това не е спринт като примерно едни 12 епизода, които се излъчват 1 път в седмицата, а маратонско бягане в което трябва много строго да дозираш движенията и дишането си за да издържиш докрай. Имаме великолепен актьорски екип, който пресъздава живота на две типични български семейства – едното е в София, а другото в Царево.
Те са потънали в тежки драми, като основното, което ги обединява е ежедневната битка да не загубят достойнството си в сблъсъка с различни тъмни сили. Такъв голям проект е огромна отговорност към тези, които ни гласуваха довери - НОВА и Маги Халваджиян.
Постарали сме се да въвлечем зрителите в заплетен сюжет, в който всеки българин да види нещо от себе си. Уважението ни към зрителя е огромно, затова сме се постарали да създадем плътни психологически образи, а не дъвка”.
Какъв е смисълът на честта в модерния свят?
„Смисълът на честта винаги е един и същ откакто свят светува – да не се изкривиш вътрешно до неузнаваемост, да запазиш някаква относителна невинност и чистота. Всеки има различен предел и колкото по-голяма е търпимостта към безчестието, толкова по-крив е образът в огледалото.
В България тази битка е много по-жестока, отколкото, да речем, в една европейска страна с установена от векове демокрация. Тук безчестието е изключително силно. И в този смисъл героите на „Пътят на честта“ са неволни войници във война не по техен избор, но изборът дали ще имат чест е напълно техен”.
Поставяте ли си цели в дългосрочен план или предпочитате нещата да се случват натурално?
„Ако някой мисли, че е възможно нещата да се случват „натурално“, значи е сериозно неподготвен за живота. Натурално можеш само да родиш в домашни условия. Извън това, ако не се научиш да имаш конкретни планове, по които да работиш упорито и ежедневно, тогава по-добре бягай на село, направи си градина и живей натурално”.
Ако можехте да влезете в образа на който и да е герой от книга или филм, кой бихте избрали? А защо?
„Има един уестърн с Джейн Фонда, „Кет Балу“. Аз исках да съм Кет Балу. Донякъде станах и тази мисъл ми е много приятна. Би било добре и ако бях супергероиня с някаква суперсила, но все още не съм решила каква да бъде тя. Като реша, може суперсилата и да се появи. Шегувам се, разбира се, но и не съвсем.
Животът не е нито филм, нито видео игра.
Не разполагаме с никакви други суперсили освен тези с които сме се родили, а те трябва да бъдат ежедневно тренирани, за да ни вършат най-добра работа. Няма друга реалност освен тази, в която се налага да се изкарват пари по някакъв достоен начин, за да можем да съществуваме като максимално почтени и добри човешки същества.
Така че, влизам само в образите, които искам да оживеят в книгите или сериалите ми. Там наистина съм свободна да бъда който пожелая, където и когато пожелая”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
