Д митрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, заяви в четвъртък, че ако Европейският съюз използва замразени руски активи, Москва може да го разглежда като действие, което оправдава война.
„Ако лудият Европейски съюз, в крайна сметка, се опита да открадне руски активи, замразени в Белгия, под прикритието на така наречения „заем за репарации“, Русия може съвсем основателно да възприеме този ход като casus belli* с всички съответни последствия за Брюксел и отделните държави членки на ЕС“, каза Медведев, цитиран от агенция Ройтерс (Reuters).
Европейската комисия предложи в сряда безпрецедентно използване на замразени руски активи или международно заеми, за да бъдат осигурени 90 млрд. евро (105 млрд. долара) за Украйна, с които да покрие нуждите на изпитващите затруднения военни сили и основни услуги.
Изпълнителният орган на Европейския съюз заяви, че подкрепя „заем за репарации“, използвайки активи на руската държава, които са блокирани в ЕС заради инвазията в Украйна. Но Белгия, която държи най-голямата част от тези активи и има редица правни опасения, не е убедена от предложението, пише Reuters.
„Предлагаме да покрием две трети от финансовите нужди на Украйна за следващите две години. Това са 90 млрд. евро. Останалата част трябва да бъде осигурена от международни партньори“, заяви председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен пред журналисти.
„Тъй като натискът е единственият език, който Кремъл разбира, можем да го увеличим“, каза тя. „Трябва да повишим цената на войната за агресията на Путин, а днешното предложение ни дава средствата да направим това“. Тя посочи, че предложението към страните членки на ЕС отчита почти всички притеснения, повдигнати от Белгия, чиято базирана в Брюксел финансова институция Euroclear е основният държател на руските активи.
Белгийското правителство обаче „не споделя тази оценка“, заяви високопоставен служител пред Ройтерс. „Белгия не може да приеме да носи риска от подобна операция сама“.
Фон дер Лайен допълни, че предложението вече ще обхване и други финансови институции в ЕС, които държат руски активи. По думите на служители на ЕС, такива активи се намират и във Франция, Германия, Швеция и Кипър.
Русия предупреди ЕС и Белгия срещу използването на нейните активи, тъй като според Москва това би представлявало кражба. Комисията твърди, че схемата не е конфискация, тъй като средствата ще бъдат под формата на заем, а Украйна ще трябва да го изплати, само ако Русия плати репарации.
Сложността на схемата се увеличи, след като подкрепен от САЩ 28-точков план за прекратяване на войната в Украйна предложи част от активите да бъдат използвани в съвместен американско-руски инвестиционен фонд. Но фон дер Лайен заяви, че е информирала американския министър на финансите Скот Бесент за намерението си да продължи със „заема за репарации“ и че предложението е било „прието положително“.
Комисарят по икономиката Валдис Домбровскис съобщи, че ЕС се стреми да убеди международни партньори да предоставят подкрепа през първото тримесечие на следващата година, тъй като средствата на ЕС вероятно няма да бъдат налични преди второто тримесечие.
Комисията заяви, че ЕС може да продължи напред със схемата, ако 15 от 27-те държави членки, представляващи поне 65% от населението на блока, гласуват „за“. Според служители на ЕС това би гарантирало и че санкционираните руски активи ще останат замразени, ключова част от схемата,съгласно правото на ЕС, което позволява финансова помощ в случаи на „сериозни затруднения“.
Другата възможност – да се заемат средства от международните пазари, използвайки бюджета на ЕС – обикновено изисква единодушие сред страните членки, което е трудна задача, тъй като проруското правителство на Унгария се е противопоставяло на предишно финансиране за Украйна.
Белгия иска гаранции от партньорите в ЕС
Президентката на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви по време на изслушване в Европейския парламент, че използването на „заем за репарации“ би било предизвикателство от правна и финансова гледна точка, въпреки че „надява се“ това да е в съответствие с международното право и финансовата стабилност.
Белгийският служител обаче подчерта: „Компенсациите за незаконна експроприация могат да надвишат значително стойността на активите и да включват сложна лихва и пропуснати ползи“. Предложението не осигурява „безусловно право за Euroclear да претендира компенсация във всяка ситуация, в която трябва да плати на Руската централна банка или би била изложена на руски ответни действия“, добави той.
Малко по-рано, преди правните предложения на Комисията да бъдат представени, белгийският външен министър Максим Прево заяви, че предложението не отговаря на изискванията на Белгия.
Очаква се въпросът да бъде обсъден на срещата на върха на лидерите на ЕС на 18 декември, когато Комисията се надява да получи твърд ангажимент от страните членки.
Белгия настоява другите държави от ЕС да гарантират, че ще поемат всички правни разходи, произтичащи от евентуални руски съдебни искове срещу схемата. Освен това иска гаранции, че партньорите ще помогнат за бързо осигуряване на средства за възстановяване на плащания към Русия, ако съд постанови, че това трябва да се направи.
*Casus belli на латински е повод за война. Поводът за война следва да се различава от причините и предпоставките за започване на военни действия
