"Мисля, че не безинтересно ще бъде за читателите, ако ги запозная горе-долу с живота на тая българска майка, която е приемала живо участие във всичките наши народни приготовления за освобождението ни. Важността на баба Тонка е още и тая, че доколкото ни е известно, тя е едва ли не единствената жена между българския народ, която е спомогнала най-много в бунтовническите ни движения".
Така започва разказа си за Баба Тонка Захари Стоянов в своите "Записки по българските въстания".
Днес се навършват 127 години от смъртта ѝ. По този повод искаме да ви разкажем историята на тази смела българка, която е посветила живота си на Освобождението.
Тонка започва земния си път през 1812 г. в с. Червен, в семейството на овчари. По онези времена не е прието момичетата да ходят на училище, затова тя не успява да се изучи.
Семейството на Тонка се мести в Русе, а там тя среща Тихо Обретенов (един от най-известните тогава търговци) и през 1831 г. се омъжва за него. Двамата живеят заедно повече от 40 години и имат седем деца (5 момчета и 2 момичета).
След 1862 г., когато започват да се организират чети в Румъния и Сърбия, идеята за освобождението стига и до 50-годишната Тонка. Тя прегръща каузата с цялото си сърце и започва да приема в къщата си всички революционери, които по онова време се намират в Русе.
Синовете на баба Тонка също участват дейно в подготовката за включване в четите, които трябва да навлязат в България от Румъния и Сърбия. Петър Обретенов се включва във Втората българска легия в Сърбия. Големият ѝ син Ангел пък обикаля българските земи, за да се запознае с местностите на отечеството и да разучи настроенията сред народа. Двама от синовете си тя изпраща в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, сформирана през 1868 г.
След тежки боеве Петър е убит, а Ангел е заловен от турците. Баба Тонка издържа геройски тези новини и не проронва нито една сълза публично. Хорското мнение обаче е настроено срещу нея - българките я хулят, че синовете ѝ са тръгнали по "кривия път", а също така са привлекли и техните деца.
Когато отива да види сина си Ангел в затвора, тя е ругана от заптиетата като майка на бунтовник, но Тонка успява да скрие мъката си и разиграва блестящ спектакъл:
"Наместо отчаян плач и изобилни сълзи, с първото си още виждание тя започнала да се подиграва както със сина си, така и с неговите другари бунтовници.
- Честито ви българско царство - казала тя на турски език. - Я кажете ми вие, кой от вас щеше да бъде български крал, кой вали-паша и пр., когато изгонехте турците?".
Това дава резултат и баба Тонка вече може редовно да посещава тъмницата, където са синът ѝ и другите бунтовници. Благодарение на нейните усилия Ангел и част от затворниците успяват да избегнат смъртната присъда, която е заменена със заточение.
Трагичните събития в живота на Тонка не престават. След случилото се със синовете ѝ, съпругът ѝ Тихо умира през 1870 г. Той е отровен от един чорбаджия, който иска да му вземе недвижимото имущество.
Въпреки всички удари на съдбата, баба Тонка не забравя революционерите. За да не бъдат в забвение гробовете на Стефан Караджа и на други хора от четата му, тя отбелязва гробовете, разчиства ги, пали свещи за загиналите. Но с това не се изчерпва подкрепата ѝ.
Заседанията на революционния комитет, създаден от Васил Левски, стават в нейния дом.
"Да, баба Тонка била необикновена жена. Оттук нататък тя взела вече решително участие в народните движения, заедно с всичките си останали синове и дъщери, които, както ще да се види по-долу, били се разпределили кой за каквато работа е достоен, такава да върши", пише Захари Стоянов.
Едно от необикновените ѝ дела е подготвянето на тайник в нейния дом, където да се крият не само документи и оръжие, но и бунтовници.
"Оттук нататък къщата на баба Тонка станала вече систематическо свърталище на патриотите, а тя самата - майка и защитница на тия последните. Като от по-напред, във време на Хаджи Димитровата чета, така и сега най-малкият й син, Георги Обретенов, бил изпратен в Одеса да следва военното училище, за бъдещата революция, по-големият, Никола, станал апостол, а другият, Танас, бил длъжен да се навърта из къщи, да пази едно-друго, да посреща каикчиите и да приема от тях, каквото носят. Голямата й дъщеря, Петрана, освен гдето водила много комитетски работи, в случай на извънредна нужда ходела с писма до Търново и Румъния. От нейните ръце са излезли няколко български знамена в 1875-76 година", пояснява Захари Стоянов как цялото семейство се включва в работата по освобождението.
Тонка се включва и в подготовката на Старозагорското въстание:
Османците бързо предусещат, какво се планира. Това провокира мигновеното претърсване на къщата на Баба Тонка от страна на полицията, което обаче се увенчава с провал.
Благодарение на многото порти в дома ѝ, от които син ѝ Никола с още други свои другари успява да избяга, и на скривалището, в което се съхраняват всичките бунтовнически принадлежности, полицията не подозира нищо.
Синът на Баба Тонка успява да се приюти в дома на чиновник и съучастник в комитета, а няколко дни по-късно изчезва от града.
Някъде изчезва и по-малкият син на Баба Тонка - Георги, както и дъщеря ѝ - Петрана, която също е застрашена от османците, след като ушива байряка на четата.
Повече от един месец Баба Тонка няма никакви новини за синовете си, но един ден получава писмо от Гюргево, в което Никола и Георги ѝ разказват какво се е случило с тях през последните седмици и как успяват да избегнат бесилото.
Въстанието от 1875 г. избухва през месец септември, а в края на октомври русчукският затвор вече е препълнен с младите български четници, замесени в организацията на бунта. Онези от тях, които успяват да избягат, се намират в румънския град Гюргево от отсрещния бряг на Дунав.
Сред тях са синовете на Баба Тонка, Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов и други.
Работата на Баба Тонка по подкрепянето на българските четници на територията на България и онези, установени в Румъния, не престава. Тя се грижи за тях, както може. Събира и помощи от свои приятели, за да може да купи плат за дрехите на бунтовниците, да кърпи ризите им и да не ги оставя гладни.
В къщата ѝ почти всяка нощ нощуват четници, за които тя е като истинска майка. Баба Тонка умее да заблуждава османците и това е най-ценното ѝ качество, защото често турците я подценяват.
1876 г. се оказава печална за нея. Единият ѝ син Георги е заклан от османците, а другият - Никола, изпратен на вечно заточение. Дори и това обаче не успява да сломи духа на силната българка.
Баба Тонка казва, че четирима синове има вече в гроба, двама умрели и двама полуживи; но още четирима ако би имала, то пак няма да й стане жално да ги види, че носят байряка.
След подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя през 1878 г. двамата синове на Баба Тонка - Никола и Ангел, са освободени от своето заточение.
"Майката на бунтовниците" умира на 27 март 1893 г.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
