О т раждането си на 17 януари 1942 година, до смъртта си преди 2 дни - на 3 юни 2016 г., Касиус Марселус Клей младши, станал известен като Мохамед Али, прекарва целият си живот в битки.
Повечето хора в днешно време го познават само с мачовете му на ринга, но той води борба срещу расовите и религиозните предразсъдъци в САЩ. За щастие да печели му е негова втора природа.
В бокса неговият рекорд от 56 победи и само 5 загуби остава в историята, както остроумието и смелостта му.
Първите си стъпки в този тежък спорт, Клей прави едва на 12 години, когато полицаят Джо Мартин го чува, че казва: „Искам да пребия крадеца, който ми е взел колелото”. Мартин му казва, че за целта трябва да се научи да се боксира и му предлага да го тренира.
В следващите 6 години неговият треньор се впечатлява от таланта, решителността, трудолюбието и честността на младото момче.
До 1960 година Касиус Клей си проправя път с аматьорски титли, които го водят до Олимпиадата в Рим. От там се прибира със златен медал, разбира се - посрещнат е с много нови фенове, но пък и с много расови предразсъдъци.
През октомври, същата година, печели първият си професионален двубой. До 1964 г. регистрира 19 победи и 0 загуби, като 15 от победите са с нокаут.
На 22 годишна възраст с технически нокаут печели титлата в тежка категория в мач срещу Сони Листън в шест рунда.
На следващият ден освен публиката в залата, разтърсва и всички останали в САЩ, обявявайки, че приема исляма, а месец по-късно казва на пресата, че сменя „робското си име” Касиус Клей с Мохамед Али.
През следващите няколко години защитава и титлата и вярванията си. Най-голямата предизвикателство за него идва, може би през 1966-та година, когато е привикан в армията. Той казва, че няма проблем с виетнамците и когато е повикан отказва да излезе, което води до ареста му и по-късно до забрана да се боксира в САЩ.
Продължава с мачовете в чужбина, но през 1967 г. паспортът му е анулиран и титлите му и лиценза му на професионален боксьор са отнети. Световната му титлата му е подарена на Джо Фрейзър. Тогава Али се издържа от речи против войната, които изнасят в колежи и университети из всичките щати.
През 1971 г. Върховният съд на САЩ му връща лиценза. Следват някои от най-великите боксови мачове в кариерата на Мохамед Али и като цяло в историята. Може би най-запомнящият се от тях е първата му загуба. В боксовият мач на века Али се изправя срещу Фрейзър губи за първи в професионалната си кариера след 15 рунда.
Мохамед побеждава 12-те си следващи опонента, пак се изправя срещу Фрейзър и този път го побеждава. Това му носи правото да се бори за световната титла, която се държи в онзи момент от Джордж Форман. Тази битка се провежда през 1974 г. и Али печели с нокаут.
Следващата година отново побеждава Фрейзър, но след още няколко победи губи титлата си от Леон Спинкс. После го побеждава и си връща титлата, но отново я губи - този път от Лари Холмс, после бива победен и от Тревор Бербик. Тогава, през 1981 г., на 39 годишна възраст, Али решава да остави боксовите ръкавици настрана.
Три години по-късно отрива, че има Паркинсон, неврологично заболяване, което през годините кара мощните му ръце, бавно, малко по малко да отслабват и да треперят. Това, че тялото му отслабвало обаче не сломява борческия му дух. Той посвещава времето си на различни благотворителни каузи.
След дългият си живот изпълнен с битки, най-голямата, от които е борбата с Паркинсон, боксовата легенда умира на 74 годишна възраст на 3 юни 2016 година във Финикс.
Няма друг боксьор, който едновременно да побеждава всички и да кара публиката да се смее. Мохамед Али е и ще остане едно от най-големите имена в света на бокса.
