Цифрата, която промени света

С егашният свят нямаше да бъде възможен без концепцията за нищото. Тя е в основата на развитието на науката, инженерството, математиката и финансите. И навсякъде изразът на тази концепция е цифрата нула. Нулата ни позволява не само да разбираме настоящето, но и да прогнозираме бъдещето. Това обаче е може би най-трудно приетата от всички цифри.

Нулата съществува като понятие още от древни времена. Намираме я в надписи от Вавилон и цивилизацията на маите. Тя се е използвала като символ на липса на цифра в число. Вавилонците са я изобразявали като две малки наклонени стрелки.

Въпреки това отнема цели две хилядолетия нулата да бъде възприета като една от другите цифри. Това се случва в Индия. Индийската култура е уникална в отношението си към нищото и изравняващия баланс на кръговрата на живота. Така нулата получава името „шуния“, което също така означава празнота или нищо.

Оттогава датира и символът за тази цифра, които за разлика от всички изостанали не е се е изменил през следващите столетия. Нулата е кръг, което според индийския мистицизъм означава, както оградена празнота, така и кръговрата на живота представен като „змията на вечността“, захапала опашката си.

През VII век астрономът Брахмагупта използва нулата за изчисления, а не само като заместител на липсата на цифра в число.

От Индия нулата се пренася в арабската бройна система, която използваме и днес. Навлизането на тази цифра в Европа обаче е трудно. То започва с християнските кръстоносни походи срещу исляма. Но както всички арабски идеи и нулата е посрещната от европейците с недоверие и неразбиране.

През 1299 г. тя е забранена във Флоренция, защото насърчавала измамите. Нулата твърде лесно можела да се преиначи на деветка. Освен това прибавянето на нули водело до завишаване на цените и инфлация.

Най-голямата опасност, свързана с нулата, обаче била концепцията за отрицателните числа. Тя на практика легитимирала понятия като дълг и кредитиране.

Така до XV век, за разлика от всички други арабски цифри, нулата не е приемана в Европа. В крайна сметка обаче, през XVII век координатната система (x;y) на френския философ Декарт налага нулата окончателно в света на математиката. Сега тази система се използва навсякъде – от инженерните науки до компютърната графика.

Нулата позволява задаване на начален момент на съществуване и разделянето на времето и пространството на миниатюрни части от цялото. Така тя може да се използва при изразяването на всичко, от големия взрив, през фондовите пазари, до усвояването на лекарствата в нашето тяло. Без нулата съвременният свят не би бил възможен. От най-пренебрегваната цифра, нулата се превръща в най-важната.