В загадъчния свят на неврологията изследователите отдавна се борят с едно озадачаващо разстройство. То се нарича едностранно пренебрегване и засяга повече от една четвърт от всички жертви на инсулт, като уврежда съзнанието им. Този синдром води до загуба на съзнание за половината от зрителното поле.
Например след инсулт, засегнал дясната половина на мозъка, човек може да яде само това, което е от дясната страна на чинията му, или да вижда само дясната половина на снимка, без да обръща внимание на лявата половина на заобикалящата го среда.
Интригуващо е, че въпреки съзнателното пренебрегване на едната половина от заобикалящата ги среда, тези жертви на инсулт все още проявяват емоционални реакции към цялата сцена. Оказва се, че мозъкът им обработва цялата картина, но те остават съзнателно наясно само с половината от своя свят.
Едностранното пренебрегване осветлява един траен въпрос в науката за мозъка: какво разделя възприемането на нещо от съзнателното осъзнаване на това възприятие?
Например може да не регистрирате съзнателно преминаването покрай онлайн магазин за обувки, докато скролвате в Instagram, но изведнъж да започнете да разглеждате обувки онлайн. Ясно е, че мозъкът ви регистрира неща, които не достигат до съзнателното ви осъзнаване.
Завладяващи нови прозрения
По този въпрос ново проучване, ръководено от невролози от Еврейския университет в Йерусалим и Калифорнийския университет в Бъркли, предоставя някои убедителни прозрения.
Експертите твърдят, че са идентифицирали мозъчната област, отговорна за задържането на устойчиви визуални образи по време на кратките моменти, в които ги възприемаме. Резултатите са публикувани наскоро в научното списание Cell Reports.
"Съзнанието, и в частност визуалното преживяване, е най-основното нещо, което всеки човек усеща от момента, в който отвори очи, когато се събуди сутрин, до момента, в който заспи. Нашето изследване е посветено на ежедневния опит", заявява Гал Вишне, аспирант в Еврейския университет и водещ автор на статията.
Въпреки че тези открития все още не обясняват напълно разминаването между възприятието и съзнанието, те биха могли да имат практическо значение за бъдещи медицински лечения.
Например лекарите биха могли да разберат въз основа на мозъчната активност дали пациентът в кома все още осъзнава външния свят и потенциално може да се подобри. Разгадаването на тайните на съзнанието може да проправи пътя и към лечението на други разстройства.
Фокус на изследването
Старшият автор на изследването Леон Деуел е професор по психология в Еврейския университет и член на Центъра за изследване на мозъка "Едмонд и Лили Сафра". Вдъхновение за работата си той черпи от пациенти с инсулт, страдащи от едностранно пренебрегване.
"Това всъщност предизвика целия ми интерес към въпроса за съзнанието. Как е възможно да разполагате с информация, но въпреки това да не я признавате като нещо, което субективно преживявате, да не действате по нея, да не насочвате очите си към нея, да не я възприемате?", казва професор Деуел.
Проучването се фокусира върху разбирането на връзката между мозъчната активност и нашето съзнание. Изследователите провеждат тестове с 10 пациенти, подложени на мозъчна операция заради епилепсия, като измерват мозъчната им активност, докато им показват различни изображения с различна продължителност.
Традиционните методи за записване на човешката невронна активност, като например функционален ядрено-магнитен резонанс или електроенцефалография, могат да предоставят подробни данни само за това къде или кога се извършва мозъчната дейност, но не и за двете. Като използват електроди, имплантирани в черепа, експертите преодоляват това ограничение.
Какво научиха изследователите
Чрез използването на машинно обучение за анализ на събраните данни изследователите са открили, че мозъкът запазва информация за възприятията много по-дълго, отколкото се е смятало.
За разлика от някои по-ранни проучвания те установили, че префронталната и париеталната кора в предната част на мозъка се активират само когато се възприема нещо ново, като информацията изчезва напълно в рамките на половин секунда.
Експертите обаче са установили също така, че окципитално-темпоралната област на зрителната кора в задната част на мозъка остава активна, макар и на по-ниско ниво, за значителен период от време, докато човек разглежда дадено изображение. Това откритие предполага невронна основа за стабилно възприемане във времето.
Теории за съзнанието
Последиците от тези открития за теориите за съзнанието остават отворени за тълкуване. Някои изследователи предполагат, че съзнателното осъзнаване може да възникне, когато префронталният кортекс получи достъп до устойчивата активност в зрителната кора. Други, като Деуел, смятат, че съзнанието възниква от връзките между много области на мозъка.
Резултатите от изследването са потвърдени от Консорциума Cogitate - група, която е провела събитие в Ню Йорк, за да обсъди две водещи теории за съзнанието.
При наличието на над 20 съвременни теории за съзнанието, Деуел предупреждава, че множеството теории показват липсата на разбиране от наша страна.
Смята се обаче, че това проучване, както и продължаващите изследвания, финансирани от фондация "Темпълтън", в крайна сметка биха могли да доведат до истинска, проверима теория на съзнанието.
Бъдещи изследвания
Въпреки че и двете теории, тествани в проучването, имат някои точни прогнози, нито една от настоящите теории не обяснява напълно съзнанието, отбелязва Вишне.
"Тъй като все още има толкова много неизвестни за невронната основа на съзнанието, смятаме, че трябва да се съберат повече данни, преди да може да се издигне нов феникс от пепелта на предишните теории", смята той.
Гледайки към бъдещето, Деуел и неговият съавтор Робърт Найт, професор по психология в Калифорнийския университет в Бъркли, планират да изследват електрическата активност, свързана със съзнанието, в други области на мозъка, като например областите, които се занимават с паметта и емоциите.
Докато изследователите продължават да подреждат пъзела на съзнанието, е ясно, че на хоризонта предстоят още много вълнуващи открития.
Още за човешкото съзнание
Разбирането на човешкото съзнание е една от най-големите неразгадани загадки в науката и философията. Широкият консенсус сред изследователите е, че съзнанието е състояние на осъзнаване или възприемане на заобикалящата среда, мислите, чувствата и преживяванията на човека.
Въпреки това точната природа, произходът и механизмите на съзнанието са предмет на много дебати и изследвания.
Въпреки че сме постигнали значителен напредък в разбирането на съзнанието, то остава до голяма степен загадъчен феномен. Така нареченият "труден проблем" на съзнанието, поставен от философа Дейвид Чалмърс, се отнася до въпроса защо и как физическите процеси в мозъка пораждат субективни преживявания.
Този въпрос остава без отговор. Изследователи от различни области като когнитивната наука, неврологията, философията и дори квантовата физика продължават да изследват тази завладяваща тема.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!