П омните ли култовия филм от края на 80-те "Девет седмици и половина" на Ейдриън Лайн? А "Дива орхидея" на Залман Кинг? Или "Ангелско сърце" на Алън Паркър? Тези три филма имат нещо общо помежду си. И това е легендата Мики Рурк.
Но не този Мики Рурк, който младите поколения познават от няколко години с грубите черти на обезобразеното лице, а онзи другия - известен по онова време като една от най-красивите филмови звезди. Секссимволът на 80-те, бунтарят, по който въздишаха милиони жени и чиято суета трудно можеше да се сравнява с на която и да е звезда.
Дори и в началото на кариерата си Мики почти никога не се усмихваше във филмите си. Не защото играеше тъжни хора, разбира се, а защото бе загубил няколко зъба като дете и предпочиташе да се усмихва с очи и със затворена уста. За такава суета говорим.
Бе на пика на славата си и неслучайно често играеше роля на съблазнител. Сцените с бъдещата му половинка Каре Отис в "Дива орхидея" и особено тези с младата Ким Бейсинджър, тръпнеща сладострастно полугола под дъжда в ръцете му в "Девет седмици и половина" винаги ще са част от историята на киното.
Днес Мики е различен. Не просто не напомня на онзи неустоим чаровник, а напротив - получава предимно ролите на отрицателни персонажи и за някой, който не го е гледал по онова време, е абсолютно предизвикателство да го разпознае. Нищо общо с онзи красавец от филми като Diner (1982), Rumble Fish (1983) и The Pope of Greenwich Village (1984), в който буквално се перчеше с визията си.
И подобно на много актьори преди него, красотата се оказа краткотрайна. А причината - страстта му към бокса, травмите и последвали пластични операции. В началото на 90-те, Рурк буквално изостави киното в полза на бокса и последва истинско физическо самоунищожение.
"Когато студиото притежава задника ви, публиката притежава задника ви. Затова и в някакъв момент усещате, че сте изгубили духа си. Имам нужда да си го върна", призна той през 1992 г. Но само за няколко години на ринга, той буквално изгуби основното си предимство - визията.
Тежките удари на съперниците на няколко пъти чупеха зъбите, носа му, скулата му, повредиха ребрата и пръстите на краката му, а лекарите го посъветваха да се откаже от бокса, защото е на път да получи потенциално трайно увреждане на мозъка. Опитите да поправи "счупеното" с хирургични намеси се оказаха още по-неуспешни.
През 2009 година той вече изглежда ужасяващо, като признава, че промените се дължат на неуспешна операция на лицето. "По-голямата част от това, което виждате, бяха опити да оправя бъркотията по лицето си след травмите от бокса. Просто отидох за това при грешния човек".
След тези години Рурк вече е съвсем различен актьор. Но дали и губи толкова от това?
Защото за първи път в кариерата си трябва да играе, без да разчита на страхотните си физически данни. Е, 2008 година се оказва повратна в кариерата му, защото именно ужасяващата визия го води до ролята в "Кечистът" - на мъж, достигнал своя връх през 80-те на миналия век, а после загубил всичко, потъвайки в самоунищожение и физически срив.
Мики играеше себе си и направи едно абсолютно деветкаратово завръщане към величието. За първи път в кариерата си бе номиниран за Оскар, а критика и публика буквално се влюбиха в изпълнението му. Не спечели златната статуетка, просто бе в компанията на гениалния Шон Пен и още по-гениалната му роля в Milk, но на всички бе ясно, че талантът му не подлежи на съмнение.
И макар вече да не бе онзи красив секссимвол от 80-те, със сигурност бе доказал на всички, но и на самия себе си, че още има място на холивудския небосклон...
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Добави ни в предпочитани източници в Google
