Е два ли има някой, който да не е чувал за красивия Еленски Балкан. Сгушена в него се крие и самата Елена - едно име, свързано с много история, легенди и, разбира се, еленски бут.
Елена е разположена на около 40 км от Велико Търново, а за името ѝ има няколко легенди.
Легенди за Елена
Най-известната разказва за любовта на прекрасната Елена от село Къпиново и красивия момък Самуил от Твърдица. В деня на сватбата им те са нападнати точно там, където сега се намира град Елена. И двамата млади намират смъртта си. Тя е погребана в местността “Кръста”, а той - в местност, която носи името му - Самуилец. Роднините на двамата в тяхна памет се заселват точно на това място и така възниква градът.
В своята поема “Горски пътник” обаче Георги Раковски твърди, че градът е кръстен на съпругата на цар Асен - царица Елена.
Която и легенда да прочетете, едно е сигурно - има нещо царско в осанката на малкото възрожденско градче.
Ярка следа в историята на България
Елена оставя ярка следа в историята на България. През османското владичество тя приютява бежанци от всички краища на българското царство. Еленските дервенджии пък пазели прохода Твърдица-Елена.
През втората половина на XVIII век в града се развива силно занаятчийството. Забогателите еленчани издигали масивни къщи, а еснафите строели църкви, мостове, чешми. Улиците на града се осветявали от петролни фенери. Прокарани били и водопроводи.
Забележителности
От това наследство е запазено немалко - регистрирани и обявени като паметници на културата днес са 147 сгради, от които 7 са с национално значение. Това са Часовниковата кула, църквата „Успение Богородично”, църквата „Свети Никола”, къщата-музей „Иларион Макариополски”, първото класно училище „Даскалоливницата”, Попниколовата къща и петте Разсуканови къщи.
- Часовниковата кула е построена през 1812 година и заема своето място като символ на града и в неговия герб. Мястото на кулата е избрано неслучайно - от всяко кътче на града може да се види кулата и да се чуе камбанния ѝ звън.
- Църквата „Успение на Пресвета Богородица” е построена на мястото на параклис. Разрешение за храма се получава директно от Цариград с помощта на влиятелни еленчани. Майстор Михо от Болярци я завършва през 1837 година, когато е и осветена от Търновския митрополит. Почти двувековната вътрешна уредна на храма е запазена.
- Най-стара в града обаче е църквата “Свети Никола” като вероятно води началото си още отпреди началото на XVI век. След като е опожарена през 1800 година от кърджалиите, тя е обновена в сегашния си вид през 1804 година. Построена е тайно от турците и то само за 40 денонощия. Затова и външно тя е изключително скромна - да не дразни поробителите. Вътре обаче църквата е пребогато украсена, за да символизира огледалния образ на човешката душа и нейното богатство. Стенописите в църквата са обявени за паметници на културата от национално значение.
- От национално значение е и къщата музей “Иларион Макариополски”. И това съвсем не е случайно. В нея са се родили борецът за църковна независимост Иларион Макариополски, брат му Никола Михайловски - виден книжовен и просветен възрожденски деец и синът му - сатирикът Стоян Михайловски. В една от стаите на къщата пък през 1863 година е основано и еленското читалище "Напредък".
- Основен символ обаче и централна забележителност безспорно е Даскалоливницата, която също заема своето достойно място в герба на Елена. Построена е през 1844 година, за да посрещне нуждата на първото класно училище за… даскали. Да, точно така. Името ѝ е дадено от нейния възпитаник Петко Рачов Славейков и то е много красноречиво - място за “леене” на даскали. Символ на даскалоливницата е перото. Днес в сградата се помещават две музейни експозиции.
- При разходката си в Елена не пропускайте и Разсукановите къщи - един много интересен архитектурен ансамбъл от пет къщи под един покрив. Хаджи Димитър Разсуканов ги строи за петимата си сина. Интересно решение е, че петте тавана са без прегради, обаче това е начинът на Хаджи Димитър да съхрани семейния дух и чувството за родова принадлежност.
Еленският бут
Това струи и от цялата атмосфера в Елена. Усещане за стари традиции, древни легенди и възрожденска история, гарнирани с големи количества от местния деликатес - еленски бут. Месото се приготвя в специалните условия на балканския климат, но рецептата не е тайна.
След като се заколи прасето, то се опърля и изстъргва, докато се премахне всичката четина. Отделят се бутовете и плешките от животното (предните и задните крака). Точното оформяне е според желанието на стопанина и майсторлъка на касапина. След това двата бута и двете плешки се осоляват много добре и се поставят на дъното на „постав“ – специална бъчва за съхранението им. В солта те престояват около 40 – 45 дни. След това осоленото месо се изважда и оставя да съхне. Климатът е това, което придава специфичния вкус. Не сте ли съгласни?
Забележителности наблизо
Ако сте отседнали в Елена, може да се разходите и до няколко природни забележителности наоколо.
- Сред тях е Христовският водопад, обявен за защитен природен обект още през 1974 г. До него може да стигнете по много приятна екопътека с множество местенца за почивка.
- Съвсем близо до Елена се намира и Марковият камък. На върха на това тракийско светилище има две ямки, които се пълнят с вода. Местните смятат, че тя е лековита. Легендата разказва, че Крали Марко по пътя си към Истанбул хвърлил зад гърба си едно камъче. Според друга обаче самата Богородица пуснала камъка от небето, за да помогне на император Константин за крепостните стени на Константинопол.
- Само на 10 минути с кола се намира язовир “Йовковци”. Язовирът е един от най-големите на територията на страната и носи името на едно от потопените заради изграждането му села.
- На около 25 минути от Елена се намира и “българският Стоунхендж” или т. нар. Раювски кромлех, създаден през 2017 година. Каменните блокове са специално обработени и наредени в кръг по подобие на камъните, използвани от траките за техните ритуали. На всеки камък е издълбан и цитат.
Посетете Елена на най-добри цени с Grabo.bg
