Т я е бунтовническа кралица на древното британско келтско племе икени, която повежда армия срещу римляните през 60/61 г. от н.е., осигурявайки си място в учебниците по история като един от най-емблематичните британски владетели.
Смята се, че Будика (изписвана също като Будицея) е родена около 30 г. от н.е. в елитно семейство в Югоизточна Англия. Повечето информация за нея идва от двама римски историци - Тацит и Касий Дион.
През 43 г. сл. н. е. император Клавдий организира инвазия и успешно завладява Южна Британия. През 48 г. от н.е., на 18-годишна възраст, Будика се омъжва за Прасутагас - крал на племето икени, чиито земи заемат днешния Норфолк. Смята се, че Прасутагас се е подчинил на Клавдий след инвазията през 43 г. от н.е. и му е било позволено да продължи да управлява като независим съюзник на Рим.
Будика ражда две дъщери, чиито имена са неизвестни, и остава при Прасутага до смъртта му от болест. В завещанието си той оставя половината от царството и имуществото си на дъщерите си, а другата половина - на император Нерон. Това е опит да се успокои Рим, като същевременно се запази собствената му семейна династия.
Планът се провалил и римляните пренебрегнали желанието му и решили да изискат дълговете, които покойният крал бил натрупал. Земите и собствеността на водещите племена на икените са конфискувани, а хората са лишени от статута си на съюзници, което на практика ги свежда до нивото на роби.
Когато Будика протестира срещу този ход, тя е публично съблечена и бичувана, а двете ѝ дъщери са изнасилени от римски войници. Будика се заклева да отмъсти и започва да събира армия, за да се разбунтува срещу новите си деспотични господари.
Касий Дион описва Будика като много висока, с дълга кестенява коса, изключително интелигентна, със свиреп поглед и властен глас. Подобно на други келтски жени, Будика е била обучена като воин, така че е знаела как да се бие.
Икените обединяват сили със съседните тринованти и заедно с други племена създават армия от около 100 000 британци, всички под командването на Будика.
През 60 г. (или 61 г.) от н.е., когато римският управител на Британия Гай Светоний Павлин отсъства от кампанията си на остров Мона (днешен Ангълси) в Северен Уелс, Будика и нейната армия започват въстание.
Първоначално те се отправят към Камулодунум (днешен Колчестър), който по това време е провинциалната римска столица на Британия. Градът бил почти незащитен, защитаван само от малък брой ветерани войници. Армията на Будика опустошава града, като го опожарява до основи, избива жителите му (както римляни, така и проримски настроени британци) и обезглавява бронзова статуя на император Нерон. Девети римски легион под командването на Квинт Петилий Цериалис се опитва да освободи града, но Будика разгромява настъпващата армия и унищожава по-голямата част от легиона.
Сега пред него се намира Лондиниум (съвременен Лондон), търговският център на Римската империя в Британия. По това време Светоний научава за бунта и започва да придвижва войските си обратно на юг. Той пристигнал в Лондиниум преди Будика, но селището било слабо укрепено и само с няколко хиляди души Светоний решил да изостави града на бунтовниците.
Лондиниум е сполетян от същата съдба като Камулодунум, като войските на Будика го изравняват със земята и убиват и измъчват всички, които не са успели да се евакуират. Следващата им цел е Веруламиум (днешен Сейнт Олбънс), където Светоний отново отказва да защити града, оставяйки го свободно да бъде разграбен, опожарен и унищожен от кралицата-воин.
Boudicca - an uncle claims we’re descendants. pic.twitter.com/5pzuqy9rDZ
— Pine 🌲🏴🏴 🇺🇦🌘 (@MountainFiain) March 18, 2023
Сведенията сочат, че при унищожаването на тези три селища от Будика са загинали между 70 000 и 80 000 души. Говори се, че Нерон обмислял да се изтегли от Британия изобщо.
Въпреки че армията на Будика вече била станала още по-голяма, кампанията ѝ за отмъщение била на път да приключи.
Светоний прегрупира силите си и събира армия от около 10 000 души. Майстор на военната тактика, Светоний разработва план, който ефективно да елиминира численото предимство на врага му. Той избрал за място на позицията си стръмен тесен пролом с гора, която защитавала тила му, лишавайки бунтовниците от възможността да се възползват от численото си превъзходство. Въпреки че мястото на последната битка не е известно, историците предполагат, че тя може да се е състояла по римския път, известен днес като Уотлинг стрийт, най-вероятно някъде в Уест Мидландс.
Преди началото на битката Тацит пише, че Будика се обръща към войниците си. "Не като жена, произхождаща от благороден род, а като една от хората отмъщавам за изгубената свобода, за бичуваното си тяло, за поруганото целомъдрие на дъщерите си. Римската похот е стигнала толкова далеч, че не само нашите лица, но дори и възрастта или девствеността са останали неопетнени. Но небето е на страната на справедливото отмъщение; един легион, който се осмели да се бие, загина; останалите се крият в лагера си или тревожно мислят за бягство... Това е женско решение; що се отнася до мъжете, те могат да живеят и да бъдат роби.
Опозицията на Будика обаче е по-добре обучена, дисциплинирана и екипирана. Освен това бунтовниците са взели съдбоносното решение да обкръжат тила си със семействата, колите и животните си, за да предотвратят всякакво бягство, след като битката е загубена. В крайна сметка нейните войски са избити почти до крак, докато римляните, според Тацит, са понесли само няколкостотин жертви.
Касий Дион и Тацит се разминават в мненията си за това какво се е случило след това с кралицата-войн. Дион казва, че тя се разболяла и починала след битката, докато Тацит твърди, че се е отровила. Нищо в историческите извори не говори за това какво се е случило с двете ѝ дъщери.
Римляните потушават бунта и осигуряват Южна Британия. Публий Петроний Турпилиан замества Светоний като управител и възприема по-примирителен подход. През следващите десетилетия обаче римляните продължават експанзията си на север в Уелс и към Шотландия.
Макар че Будика в крайна сметка се проваля в стремежа си да отърве Британия от римляните, тя и до днес се чества като национална героиня и символ на свободата, справедливостта и смелостта пред лицето на тиранията.
