Х ълцането обикновено е безобидно и понякога се проявява под формата на досадно изкривяване, с което повечето хора се справят няколко минути, преди да отшуми. Но в изключително редки случаи този често срещан телесен рефлекс може да се превърне в хроничен и изтощителен проблем. Представете си, че хълцането продължава не часове, дни или дори седмици, а десетилетия. Изглежда почти невъзможно, но това се случи с Чарлз Осбърн, който е известен с един от най-необичайните медицински случаи, регистрирани някога, пише Times of India.
(Видео: Кадри с хълцаща панда разсмяха социалните мрежи)
Чарлз Осбърн от Антън, Айова, започва да хълца на 13 юни 1922 г. и продължава почти без прекъсване в продължение на 68 години, случай, официално признат от Книгата на рекордите на Гинес като най-дългия пристъп на хълцане, регистриран някога. Състоянието му спира едва през 1990 г., година преди смъртта му на 97-годишна възраст.
Според списание People от 1982 г., Осбърн казва, че хълцането е започнало след инцидент, докато е работил във ферма в Юниън, Небраска. „Окачвах 150-килограмово прасе за клане. Вдигнах го и след това паднах. Не усетих нищо, но лекарят по-късно каза, че съм спукал кръвоносен съд с размерите на карфица в мозъка си.“ Лекарят, Терънс Антъни, смята, че падането на Осбърн е увредило малка част от мозъчния ствол, която контролира хълцането.
A man named Charles Osborne hiccupped continuously for 68 years. pic.twitter.com/DrQ73yLSph
— know (@Know) December 18, 2015
Познатият от детството на Осбърн, Кевърн Коскович, си спомня в интервю за списание Smithsonian, че Осбърн е имал уникален начин на дишане, за да прикрие звука. „Той свиваше гърдите си по три или четири пъти всяка минута. Можеше да се усети, че хълца, но не издаваше никакъв звук. Той се пъшкаше, това е най-добрият начин да го опишем“. Осбърн се научил да потиска шума, като диша между хълцанията.
Въпреки консултациите с множество лекари през годините, Осбърн така и не намерил лек. „Аргус Лийдър“ съобщи, че лекари от клиниката Майо веднъж за кратко спрели хълцането му, използвайки смес от въглероден оксид и кислород. Лечението обаче било твърде опасно, за да се поддържа.
Д-р Али Сейфи, неврохирург в Центъра за здравни науки към Тексаския университет, предложи друга теория пред списание Smithsonian, че Осбърн може да е наранил ребрата си, които са свързани с диафрагмата, мускулът, отговорен за хълцането. Сейфи смята, че увреждането на диафрагмата може да обясни безкрайните спазми. Друга възможност, според невролога Даяна Грийн-Чандос в „Превенция“, е Осбърн да е претърпял инсулт, който е предизвикал хълцането.
Средно Осбърн е изпитвал от 20 до 40 хълцания в минута, което приблизително се оценява на 430 милиона хълцания през живота му. В редки случаи хълцането, продължаващо повече от месец, се класифицира като нелечимо и може да причини изключителна умора и загуба на тегло. Според WebMD такива случаи засягат около 1 на 100 000 души и често са свързани с увреждане на нервите, проблеми с централната нервна система или основни заболявания като рак или диабет.
Осбърн обаче издържа всичко това със забележителна издръжливост. „Той беше характерен човек“, каза Коскович пред списание Smithsonian. „Не говореше много за състоянието си. Обичаше да се шегува с хората и ги поздравяваше, като казваше: „Какво, по дяволите, става?“.
