К ато основна тайна разузнавателна агенция на Съветския съюз по време на Студената война, КГБ придоби известност със своя широко разпространен глобален шпионаж, но и потушаването на политическото несъгласие, разказват от History.
Защитата на родината от вътрешни врагове вълнува руските лидери от векове, създавайки поредица от репресивни тайни полицейски агенции. По време на руската имперска ера "Охранка" работи за идентифициране и унищожаване на враговете на царете. След комунистическата революция от 1917 г. Чека (ЧК) изпълнява същата роля за болшевиките.
През 1954 г. се създава КГБ (Комитет за държавна сигурност).
Ето някои от начините, по които тайната полиция от съветската епоха изпълняваше задълженията си по вътрешна сигурност, отговаряйки на исканията на различни лидери и променящите се исторически обстоятелства.
1917: Октомврийската революция
След като Октомврийската революция от 1917 г. поставя болшевиките на власт, бушува гражданска война, като комунистическата Червена армия се води от хлабава коалиция от контрареволюционери: монархисти, социалдемократи, чужди сили и други. За да помогнат за изкореняването на враговете и да защитят своя крехък нов режим, болшевиките сформират ЧК (Всеруската чрезвичайна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа). Когато Владимир Ленин, лидер на болшевишката партия, е сериозно ранен при опит за убийство през 1918 г., агенцията бързо предприема програма за държавно насилие, известна като „червен терор“.
Лидерът на ЧК Феликс Дзержински обявил, че „всеки, който се осмели да разпространи и най-малкия слух срещу съветския режим, ще бъде незабавно арестуван и изпратен в концентрационен лагер“. На практика обаче безмилостните масови разстрели и обесвания без съд започват почти веднага. Да бъдеш на грешното място в грешното време или просто да притежаваш огнестрелно оръжие беше достатъчно, за да си спечелиш смъртна присъда. По това време биват убити около 100 000 от ЧК.
30-те години на миналия век: Чистките на Сталинския режим
Червеният терор и гражданската война приключват в началото на 20-те години на миналия век, но след кратко облекчаване репресиите продължават и стават дори по-тежки. Когато Йосиф Сталин пое властта над комунистическата партия след смъртта на Ленин, той се съсредоточи върху укрепването на контрола си както върху партията, така и върху страната. Народният комисариат на вътрешните работи (НКВД), който замени ЧК през 1922 г., изигра ключова роля в подкрепата на драконовската култура на диктатора.
Докато ЧК преследваше врагове на болшевишката партия, НКВД се насочи към добре позиционирани членове на партията, които Сталин възприемаше като потенциални съперници, включително държавни служители и хора от армията и по-старата гвардия на съветската партия като троцкистите. Тайната полиция изтезаваше своите жертви и изработваше фалшиви доказателства за извличане на „признания“.
След убийството на Сергей Киров, ветеран болшевик и потенциален съперник на Сталин, през 1934 г. съветският диктатор използва убийството – за което някои историци казват, че самият той е наредил на НКВД да извърши – като извинение за извършване на чистки, депортации и убийства, които станаха известни като „Голямата чистка“. През 1937 и 1938 г., според намиращ се в Москва изследовател, около 40 000 агенти на НКВД са наблюдавали ареста на около 1,5 милиона съветски граждани и убийствата на почти половината от този брой. Неубитите от НКВД са осъдени на принудителен труд в един от многото брутални работнически лагери из СССР.
Терорът от 30-те години на миналия век унищожава съветската военна сила, оставяйки я неподготвена да отблъсне нацистката инвазия през 1941 г. По време на Втората световна война ролята на НКВД е да се бори не само с германците, но и с всякакви признаци на поражение сред войските на Червената армия.
Доклад на НКВД от 1941 г. изброява повече от 650 000 арестувани за дезертьорство сред служители на Червената армия.
1960-те до 1980-те: цензура и изгнание
След войната и смъртта на Сталин през 1953 г. НКВД, прекръстен през 1954 г. на КГБ, запазва голяма част от властта си над живота на съветските граждани. За първи път дисидентството става възможно през 60-те години на миналия век след прочутата реч на приемника на Сталин Никита Хрушчов от 1956 г., атакуваща култа към личността на диктатора и последвалите ексцесии. Но несъгласието все пак имаше последствия.
КГБ се опита да заглуши писатели като Юлий Даниел и Андрей Синявски, като ги осъди на принудителен труд в работнически лагери за „злонамерена клевета“. Десетилетия след като емблематичният „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак беше публикуван за първи път в чужбина, руснаците все още можеха да го купуват само на черния пазар и всеки, който дръзнеше да наруши закона и го прочете, рискуваше да загуби работа, място в университета или свободата си. КГБ принуди самия Пастернак да излезе от съюза на съветските писатели и поиска той да откаже да приеме Нобеловата награда за литература. След смъртта на Пастернак през 1960 г. те арестуват любовницата и муза Олга Ивинская, изпращайки я в работнически лагер.
КГБ намери и други начини да запуши устата на вътрешните критици. Писатели и дисиденти като Александър Солженицин бяха арестувани, затворени и по-късно лишени от гражданство и принудени да станат изгнаници в чужбина. Когато физикът Андрей Сахаров започва да се бори за правата на човека в СССР, КГБ го отвлича и затваря в болница, където е вързан за легло, дрогиран, насилствено хранен и подложен на други изтезания. Когато КГБ не успяваха да накарат критиците да говорят, дори и с арест, те се опитаха да ги дискредитират, като ги изпращаха в психиатрични болници за „лечение“.
През август 1991 г., след като руснаците под ръководството на Борис Елцин осуетяват опит за преврат, ръководен от КГБ, статуята на прословутия основател на разузнавателната агенция Феликс Дзержински най-накрая беше премахната от центъра на Москва. Но точно както статуята остава непокътната в музей на скулптурата от съветската епоха, така остава и наследството на КГБ. След падането на Съветския съюз КГБ отстъпи място на ФСБ (Федералната служба за сигурност), която може да не изпраща дисиденти руснаци в трудови лагери в сталинистки стил, но все още използва разузнавателни инструменти, усъвършенствани през съветската епоха, за да заглуши критиците си.
