Т върди се, че чувството за хумор е ясен индикатор за интелигентността на човек. И ако не друго – ясно подсказва гъвкавостта на мисловната дейност, усещането за истинност и неистинност, за остроумие и одухотвореност.
Но ражда ли се човек с чувство за хумор? Възпитава ли се? Вентрологът, стендъп комик и актьор Димитър Иванов - Капитана разказва повече в новия епизод на „Ох, на мама! Podcast”, а главният редактор на Ohnamama.bg Наталия Такова-Мазгарева допълва с полезни и любопитни факти.
Кога започва да се смее човек?
Изследователски екип от университета в Портсмут установява, че детето може да използва изражението на лицето си или различни звуци от 7-8-месечна възраст, за да разсмива умишлено възрастните.
3-4 месеца
Бебетата започват да се смеят, когато са на 3 месеца. През този период визуалните усещания могат да предизвикат смях, най-вече в отговор на визуални стимули като гримаса, която родителите им правят.
7-8 месеца
Детето се научава да работи с изражението на лицето, гласа или движенията на тялото си, за да може да разсмива родителите.
9-10 месеца
През това време много често можете да забележите, че усмивка на лицето на детето ще се появи, когато направят нещо, което не трябва. Ето как те започват да развиват „закачлив“ хумор.
1 година
През този период можете да забележите още повече, че когато едно дете направи някаква „пакост“, то ще изглежда доволно от себе си.
2 години
Въз основа на развитието на речниковия запас на детето можем да наблюдаваме първите опити за словесно изразяване на шеги в тази възраст.
А как можем да развием чувството за хумор?
Разбира се, като се шегуваме. Митко дава страхотна идея за разиграване на сюжети пред малките деца с помощта на кукли или други играчки, които са смешни и забавни.
Да се шегуваме с децата си също е важно, като трябва да сме внимателни и да обясняваме кога нещо е смешно и кога може да бъде прието за обида.
Често като малки децата приемат повечето твърдения за буквални – затова е добра идея да обясняваме кога говорим сериозно, кога е шега и какво искаме да кажем с думите си.
И разбира се – да окуражаваме децата ни също да се шегуват. Не винаги ще им се получава, но обратната връзка дори само под формата на усмивка е достатъчна мотивация.
Повече – чуйте в епизода на подкаста
