П редприемачът Григорий Лучански, основател на международната компания Nordex, един от първите постсъветски мултимилионери и дългогодишен партньор на московските власти, почина във Виена. Бизнесменът е издъхнал на 20 октомври на 81-годишна възраст. Неговото погребение ще се състои на 25 октомври на еврейското гробище в Рига, пише 24 часа.
Името на Лучански фигурира в редица международни разследвания за организирана престъпност и пране на пари, а публикациите за неговите бизнес практики са били обект на редица нашумели съдебни дела. Данните на независимата разследваща платформа „Проект“ го свързват в близко сътрудничество и с редица високопоставени служители в кметството на Москва.
Умер бизнесмен Григорий Лучанский, которого журнал Time в 1990-х назвал «самым опасным непойманным преступником в мире» В Вене умер предприниматель Григорий Лучанский – основатель международной сырьевой группы Nordex, один из первых постсоветских мультимиллионеров и многолетний партнер московских властей. Его имя фигурировало в международных расследованиях об организованной преступности и отмывании денег, а публикации о нем становились предметом громких судебных разбирательств. Данные «Проекта» также связывают Лучанского с высокопоставленными чиновниками московской мэрии. Детали. Лучанский скончался 20 октября в возрасте 81 года. Прощание состоится 25 октября на Еврейском кладбище в Риге. ▪️Лучанский родился в 1945 году в Ташкенте. После окончания Московского института стали и сплавов получил распределение в Латвийскую ССР, где руководил республиканским штабом студенческих стройотрядов и работал проректором Латвийского государственного университета. ▪️В 1983 году Лучанского приговорили к семи годам лишения свободы за хищение университетского имущества. В 1985 году его освободили условно-досрочно. Сам Лучанский объяснял уголовное дело интригами тогдашнего руководителя КГБ Латвии Бориса Пуго. Бизнес. Группа Nordex была зарегистрирована в Австрии в 1990 году. Уже в 1993 году Nordex вошла в пятерку крупнейших экспортеров нефтепродуктов из стран СНГ. Ее оборот оценивался примерно в 2 млрд долларов. ▪️В 1993 году Nordex участвовала в поставках российской нефти в Украину в обмен на продовольствие. Компанию обвиняли в завышении стоимости поставок и получении 30 млн долларов прибыли. ▪️Nordex была связана и с деятельностью компании «Колумб», которую обвиняли в незаконном вывозе из России 30 тысяч тонн рафинированной меди в середине 1990-х. Лучанский утверждал, что желал помочь скульптору Зурабу Церетели и сохранить хорошие отношения с мэром Москвы Юрием Лужковым. Позднее эта дружба окажется в центре еще одного скандала. В марте 2004 года предприниматель сопровождал Лужкова в Батуми во время несогласованной с МИД РФ поездки. ▪️В 2001 году Лучанский стал посредником в продаже 66% Новокузнецкого алюминиевого завода от братьев Михаила и Юрия Живило «Русскому алюминию» Олега Дерипаски. ▪️С 2003 по 2011 год подконтрольная Лучанскому Московская автомобильная компания (МАК) управляла ЗИЛом. После расторжения договора ЗИЛ потребовал от МАК через суд около 1,1 млрд рублей, но проиграл дело. Другие скандалы. В 1993 году Лучанский встречался с президентом США Биллом Клинтоном на мероприятии по сбору средств для Демократической партии, а в 1995 году получил приглашение на новый ужин с президентом, которое затем отозвали из-за подозрений в связях бизнесмена с организованной преступностью. ▪️В середине 1990-х Лучанского заподозрили в причастности к незаконной перевозке оружия на транспортном самолете Ан-124, принадлежавшем Nordex. Предприниматель утверждал, что никогда не торговал оружием. ▪️В 1994 году заместитель министра внутренних дел России Михаил Егоров заявил в Сенате США, что Nordex фактически возглавляет чеченец по имени Умар, брат которого связан с наркомафией. Позднее МВД заявило об ошибке. ▪️В 1996 году американский журнал Time в расследовании о российской организованной преступности назвал Лучанского человеком, «которого многие считают самым опасным преступником в мире, которому не предъявлены обвинения». В 1999 году британская газета The Times связала его с отмыванием денег и организованной преступностью. Лучанский подал на газету в суд и выиграл дело о клевете. Связи с политиками. В своем расследовании 1996 года Time описывал контакты Лучанского с Виктором Черномырдиным, Олегом Сосковцом и представителями администрации Бориса Ельцина. ▪️В 2021 году Лучанский утверждал, что в начале 1993 года финансово поддержал Гавриила Попова и Егора Гайдара. Перелет с московскими чиновниками. Согласно базе «Проект.Попутчики», 24 октября 2015 года он летал частным самолетом из Астаны в Россию вместе с Маратом Хуснуллиным, Максимом Ликсутовым, Гульнарой Пеньковой.
— Новости «Агентства» (@agents_media) October 23, 2026
Григорий Лучански е роден през 1945 г. в Ташкент. След като завършва Московския институт за стомана и сплави, той е назначен в Латвийската ССР, където ръководи републиканския щаб на студентските строителни бригади и заема поста заместник-ректор на Латвийския държавен университет. През 1983 г. той е осъден на седем години затвор за присвояване на университетска собственост, но е освободен условно през 1985 г. Самият той приписва наказателното си преследване на машинациите на Борис Пуго – тогавашен ръководител на латвийското КГБ и по-късно вътрешен министър, който бе сред основните двигатели на августовския пуч срещу Горбачов през 1991 г. и се самоуби след неговия провал.
Международната му възход започва с групата Nordex, регистрирана в Австрия през 1990 г. До 1993 г. Nordex се превръща в един от петте най-големи износители на петролни продукти от страните от ОНД с годишен оборот, оценяван на приблизително 2 милиарда долара. През същата година компанията участва в доставки на руски петрол за Украйна срещу храни, при което е обвинена в завишаване на цените и реализиране на печалба от 30 милиона долара.
Nordex се свързва и с дейността на компанията Columbus, обвинена в законен и незаконен износ на 30 000 тона рафинирана мед от Русия в средата на 90-те години. По този повод Лучански твърди, че е искал да помогне на известния скулптор Зураб Церетели и да поддържа добри отношения с кмета на Москва Юрий Лужков. Това приятелство по-късно се превръща в център на нов скандал, когато през март 2004 г. бизнесменът придружава Лужков до Батуми на визита, която не е била разрешена от руското външно министерство.
През 2001 г. Лучански действа като посредник при продажбата на 66% от Новокузнецкия алуминиев завод от братята Михаил и Юрий Живило на компанията „Руски алуминий“ на Олег Дерипаска. По-късно, в периода от 2003 до 2011 г., контролираната от него Московска автомобилна компания (МАК) управлява легендарния автомобилен завод ЗИЛ. След прекратяването на договора ЗИЛ съди МАК за около 1,1 милиарда рубли, но губи съдебното дело.
Влиянието му достигна и до най-високите етажи на световната политика. През 1993 г. Лучански се среща с президента на САЩ Бил Клинтън на събитие за набиране на средства на Демократическата партия. През 1995 г. той получава покана за друга официална вечеря с американския държавен глава, която в последния момент е отменена поради съмнения на американските служби за връзките му с организираната престъпност.
В средата на 90-те години той е заподозрян и в участие в sonджийско и незаконно транспортиране на оръжие с транспортен самолет Ан-124, собственост на Nordex, макар че бизнесменът винаги е твърдял, че никога не е търгувал с оръжия. През 1994 г. руският заместник-министър на вътрешните работи Михаил Егоров дори свидетелства пред Сената на САЩ, че Nordex всъщност се ръководи от чеченски гражданин на име Умар, чийто брат е свързан с наркомафията — твърдение, което по-късно руското МВР обявява за грешка.
През 1996 г. американското списание Time публикува разследване за руската организирана престъпност, в което описва контактите на Лучански с Виктор Черномирдин, Олег Сосковец и членове на администрацията на Борис Елцин, като нарича бизнесмена „смятан от мнозина за най-опасния необвинен престъпник в света“. През 1999 г. британският вестник The Times също го свързва с пране на пари и подземния свят, но Лучански заведе дело за клевета срещу изданието и го спечели.
През 2021 г. самият той разкри, че е оказвал финансова подкрепа на видни реформатори като Гавриил Попов и Егор Гайдар в началото на 1993 г. Данните от базата Project.Fellow Travelers показват, че на 24 октомври 2015 г. той е летял с частен самолет от Астана до Русия заедно с ключови фигури от московското кметство като Марат Хуснулин, Максим Ликсутов и Гулнара Пенкова.
