С индромът на Даун е генетична промяна, която настъпва по време на зачеването и се носи през целия живот. Причините за нея са неизвестни. Всяка двойка може да има дете със синдром на Даун. Едно на всеки хиляда деца се ражда така.
По принцип синдромът на Даун е ситуация или обстоятелство, което възниква при човешкия вид в резултат на конкретна генетична промяна. Тази генетична промяна се състои във факта, че клетките на бебето имат допълнителна хромозома в ядрото си , тоест 47 хромозоми вместо 46.
Някои от най-често срещаните физически характеристики са:
- Слаб мускулен тонус
- Чип нос
- Наклонени очи
- Малки уши
- Нисък ръст
- Малка уста
Хората със синдром на Даун не са еднакви. Като всеки друг индивид, те имат вкусове, таланти за определени неща, трудности за други, дефекти и добродетели, които развиват през целия си живот.
Продължителността на живота на хората със синдром на Даун зависи от това дали са взети необходимите медицински грижи и това какъв е начинът им на живот (хранене, спортна активност, стрес и др.). Настоящите статистически данни показват средна продължителност на живота от 60 години.
За да се нормализира и помогне, ако е възможно, в социалната интеграция на хората с този синдром, си струва да се знае, че това не е болест. В много страни думата болест е заменена с аномалия в официалната дефиниция за това състояние. Тризомия 21 не е болест като такава, няма лечение и въпреки че има свързани заболявания, те не винаги се появяват.
Децата със синдром на Даун показват някои общи характеристики, поради което се нарича синдром, тъй като е набор от явления, които се съгласуват. Бебетата със синдром на Даун имат характерните физически характеристики на синдрома на Даун и интелектуални затруднения в по-голяма или по-малка степен, но притежават много физически характеристики, които съществуват в семейството им и всяко дете е уникално, с уникален външен вид, личност и способности. Така, както всички останали, те изискват необходимите грижи през всеки етап от детството и имат своя личност, хобита, мечти и проекти, които постепенно ги определят като хора. Те се научават да ходят, да говорят, да карат колело, да четат или да пишат, точно като другите. Единствената разлика е, че техните постижения ще изискват повече усилия и време.
Децата със синдром на Даун се сблъскват с един основен проблем. Те живеят в общество с малка интеграция за малцинствата и продължават да се борят с това. Следователно има хора с тризомия 21, които не могат да бъдат щастливи , въпреки всичко. Затова е важно да се отнасяме с тях както към останалите хора, защото и те имат техните чувства, надежди, мечти и илюзии, проблеми и притеснения.
Само по този начин, когато ги считаме за хора, способни да се чувстват като нас, ще започнем да мислим за тях, както изисква терминът: хора, които имат генетична аномалия, но които не са болни. Различни, колко различни сме всъщност всички един от друг.
