В ъзможно ли е мидите да крият тайната за дългия живот? Един екип от изследователи от Болоня искрено вярват в това, но вероятно не по начина, по който си мислите.
Хората живеят по-дълго от всякога, като средната продължителност на живота в световен мащаб се е увеличила с не по-малко от две десетилетия само през последните 60 години. Но въпреки това живеем много по-малко в сравнение с някои други видове - има гигантски костенурки, чиято продължителност на живота е най-малко 191 години; гренландските китове живеят над 200 години; гренландските акули могат да достигнат 400 годишна възраст.
Защо обаче, ако някой се интересува от дълголетие, би насочил вниманието си към скромните миди и техните братовчеди, а не към тези дълголетните гиганти, които разгледахме? Е, оказва се, че с тези мекотели се случва нещо по-интересно - вместо да имат еднаква продължителност на живота, те могат да живеят между една и над 500 години, в зависимост от вида им.
The Secret To A Long Life? Clams Could Hold The Keyhttps://t.co/vfCpZLzhmo
— IFLScience (@IFLScience) December 8, 2023
„Винаги ме е очаровало това, че някои видове двучерупчести живеят изключително дълъг живот“, каза съавторът Марианджела Янело, изследовател в Департамента по биологични, геологични и екологични науки в Университета на Болоня.
„Когато разбрах, че никой никога не е изследвал този изключителен пример за дълголетие в рамката на молекулярната еволюция, знаех, че трябва да започнем именно проучване в тази посока.“
За да проучи каква може да е причината за изключително дългия живот на някои двучерупчести, екипът решил да разгледа геномите на четири вида миди: Arctica islandica, известно като най-дълго живялото неколониално животно в историята благодарение на 507-те години, през които преминала мидата Минг; Margaritifera margaritifera; Elliptio complanata и Lampsilis siliquoidea, всички достигащи възраст между 150 и 190 години.
След това те разгледали 29 други вида, чиято продължителност на живота изобщо не била толкова забележителна.
Това съвсем не е случаен ход. „С видовете, които имат такова екстремно дълголетие, може да се осигури най-широката гама от продължителност на живота в рамките на един клас“, пишат изследователите.
„Наличието на краткотрайни и дълготрайни видове в един и същи таксон прави двучерупчестите мекотели отлична моделна система за изследване на стареенето и удължената продължителност на живота.“
Чрез сравняване на геномните данни на различните видове, екипът успял да открои гените, които разделят дългоживеещите двучерупчести от краткотрайните. Търсенето установило някои познати имена: „много гени в тази мрежа преди това са били свързвани с дълголетието при други видове“, отбеляза Янело.
Meet Ming the clam – the oldest animal in the world @Museum_Cardiff #MolluscMonday https://t.co/AsFQpz2sgM pic.twitter.com/FRfQq1ToKk
— Cardiff Curator (@CardiffCurator) February 17, 2020
Това е „вълнуващо“ откритие, допълни Янело.
„Важно следствие от това откритие е, че удължаването на продължителността на живота може да включва общи генетични фактори при много далечно свързани видове.“
Например дълголетните двучерупчести имали подобни гени, свързани с отговор на увреждане на ДНК, регулиране на клетъчната смърт и апоптотични пътища, клетъчни реакции към абиотични стимули и толерантност към хипоксия - всички черти, за които е известно, че са свързани с по-дълъг живот.
Но това не било всичко - проучването открило и протеини, за които не е известно, че участват в регулирането дълголетието:
„Ние вярваме, че тези гени са нови кандидати, които трябва да бъдат тествани за ролята, която може да имат в увеличаването на продължителността на живота не само при двучерупчестите, но и при други видове“, каза Янело.
Значи ли това, че сме близо до разгадаването на остаряването? Все още не се надявайте. Въпреки това, това е потенциално голяма стъпка към по-задълбочено разбиране на процеса на стареене и това как един ден можем да го управляваме в наша полза.
Статията е публикувана в списанието Genome Biology and Evolution.
