Т рагичната история на руския Балтийски флот, който отплава, за да смаже Япония, е толкова абсурдна, че светът не спира да ѝ се смее вече повече от век.
Всичко започва през 1904 г. Русия е на път да загуби войната с Япония. Руският Тихоокеански флот е блокиран в пристанищата на Порт Артур и Владивосток, а японската армия напредва по суша към Квантунския полуостров.
За да предотврати разгрома цар Николай II има на разположение още два флота – Черноморския и Балтийския. В крайна сметка е взето решение към Япония да бъде изпратен вторият, тъй като е по-голям.
Моряците от Балтийския флот обаче в продължение на седем месеца са били блокирани на сушата, защото пристанищата в Балтийско море са заледени. Екипажите пък са допълнени с новобранци от Централна Русия, които за първи път виждали море. Друга отличителна характеристика на Балтийския флот бил изключително големият брой офицери благородници, свързани с царската фамилия.
Начело на флота, който е преименуван на Втора тихоокеанска ескадра, е назначен един от най-способните руски морски командири, Зиновий Рожественски. Герой от Руско-турската освободителна война. Началник на флота на Княжество България от 1883 г. до 1885 г. Той основава военноморските правила на Българския флот, военноморския музей и библиотека.
Рожественски бил известен със строгостта си и с това, че когато се ядосал често хвърлял бинокъла си във водата. До преназначаването му в Балтика той командвал опитни или силно мотивирани екипажи. Но в Балтийския флот се сблъскал в невероятни нива на некомпетентност и офицери, които не можел да накаже, заради връзките им с царската фамилия.
През есента на 1904 г. Рожественски потеглил от Балтика с 42 бойни и спомагателни кораба. Проблемите му започнали веднага след потеглянето. Флагманът ударил брега. Един от спомагателните кораби загубил котвата си. А един от разрушителите се ударил в един от линейните кораби. След необходимите поправки и загубен бинокъл пътуването продължило.
Историческа среща за мир между Япония и Русия
Достигайки протоците между Дания и Швеция руските моряци били обхванати от паника, убедени, че там ги причакват японски торпедоносци. В същото време най-близкият реален японски торпедоносец се намирал в от другата страна на Земното кълбо. Междувременно на хоризонта се появил малък кораб. Решавайки че са нападнати руските екипажи започнали да обстрелва съда без да го уцелят нито веднъж. И така, докато вбесеният за пореден път Рожественски не им наредил да прекратят огъня. Оказало се, че корабчето носи писмо от царя. В него пишело, че повишават Рожественски в ранг вицеадмирал.
Пътуването продължило в Северно море. Една вечер Втора тихоокеанска ескадра се озовала близо до флотилия от английски риболовни кораби. Решавайки, че са настигнати от митичните японски торпедоносци, които изглежда са ги преследвали от Дания насам, руските кораби открили огън. Истерията била толкова голяма, че стрелбата продължила дълго, след като Рожественски наредил да бъде спряна.
Русия иска мирен договор с Япония
Част от руските кораби дори докладвали, че са ударени от торпеда. На един от разрушителите екипажът си сложил спасителни жилетки и започнал да спуска лодките, убеден, че съдът потъва. На друг моряците се въоръжили, вярвайки, че японците ще ги вземат на абордаж.
Благодарение на ужасно неточните стрелци обаче бил потопен само един от рибарските кораби, като загинали двама английски моряци. Същевременно в паниката няколко снаряда ударили бронирания крайцер „Аврора”, убивайки един руски моряк.
На другата сутрин целият британски флот бил вдигнат в бойна готовност. Единственото усилени дипломатически преговори предотвратили война между Руската и Британската империи. Въпреки че в Лондон били убедени, че атаката не може да е случайност, смесената комисия, разследвала инцидента, стигнала до заключението, че ставало въпрос за истерия и че Рожественски е направил всичко по силите си, за да спре стрелбата.
Станалото обаче принудило Втора тихоокеанска ескадра да тръгне да заобикаля Африка, вместо да мине по далеч по-късия маршрут през Суецкия канал, контролиран от англичаните.
Япония: Медведев да не ходи вече на Курилите
Последвало спиране в Танжер, където руският флот успял да прекъсне телеграфния кабел на града, тъй като един от корабите бил оставил котвата си да се влачи по дъното.
После, натоварена буквално догоре с въглища от германски търговски съдове, Втора тихоокеанска ескадра заобиколила нос Добра надежда. Междувременно един моряк загинал, затрупан от купчина кюмюр, а няколко други починали от респираторни заболявания заради въглищния прах, с който били покрити всички палуби.
И така Втора тихоокеанска ескадра пристигнала в Мадагаскар. Там я настигнала новината, че Порт Артур е превзет от японците. Рожественски дал почивка на екипажите и решил да изчака нови заповеди. За нещастие през това време заболял тежко от тропическа треска.
Останали без активен командир руските офицери реагирали като истински аристократи. Първо се обзавели с екзотични домашни любимци от Мадагаскар. Включително жив крокодил и голяма отровна змия. Последната ухапала офицер, докато се опитвали да я свалят от едно от оръдията, около което се била увила. Основният проблем обаче били хамелеоните. Освен, че имат способността да сливат визуално с близките предмети, те могат да се катерят по всякакви повърхности, включително метал и стъкло. Така за известно време най-голямата тревога на офицерите от Втора тихоокеанска ескадра била къде са си загубили хамелеоните.
След като задоволили ексцентричността си с домашните любимци аристократите решили да пробват местните наркотици, купувайки хиляди цигари с опиум.
После се насочили към нощния живот на Мадагаскар. Това довело до бум на венерическите заболявания сред офицерите и няколко огнища на заразни инфекциозни болести сред екипажите.
Междувременно, тъй като били истински руснаци от началото на миналия век, моряците създали няколко революционни комитета.
А един от офицерите, отговарящ за техническата поддръжка, под натиска на постоянните почти денонощни дежурства, които давал, тъй като не бил аристократ, се съблякъл гол и започнал да обикаля палубите, пророкувайки края на света и питайки всички, кога ще умрат.
Тази идилия била нарушена от оздравяването на Рожественски. След като спрял отпуските на брега, наредил разчистването на зоологическата градина и конфискувал наркотиците, той наредил отплаване към Япония.
Междувременно, по случай оздравяването му аристократите решили, че трябва да се даде тържествен салют. Само че вместо с халосни, стреляли с истински снаряди, два от които уцелили познайте какво? Разбира се бронирания крайцер „Аврора”. Инцидентът обаче се разминал без жертви и сериозни щети.
След отплаването Рожественски наредил провеждането на учения по стрелба, решен да приведе екипажите в истинска бойна готовност. При първото такова учение нито един от изстреляните снаряди и торпеда не поразил целта. За сметка това ударили кораба, който теглел мишената. А едно от торпедата се завъртяло на 360 градуса, предизвиквайки за кратко този път основателна паника. Все пак нито един моряк или офицер не пострадал, така че учението било счетено донякъде за успешно.
За жалост историята завършва трагично. Стигайки пролива Цушима на 27 май 1905 година руският флот бил причакан от японците, командвани от легендарния адмирал Того Хейхачиро. След дългото над 30 хил. километра пътуване без основен ремонт корабите на Рожественски не можели да поддържат достатъчно висока скорост за маневри в битка. Така японците обстрелвали руските съдове един по един. 21 кораба от Втора тихоокеанска ескадра били потопени или пленени. Загинали 5 045 руски моряци и офицери. В битката японците загубили едва 3 миноносеца и 117 души. Вицеадмирал Рожественски поел цялата отговорност за унищожението на Втора тихоокеанска ескадра.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!