Д о 1946 г. градът, разположен между Литва, Полша и Балтийско море, известен като Калининград в днешно време, се нарича Кьонигсберг.
Кьонигсберг е основан през 1255 г. на мястото на древното старопруско селище Тувангсте от тевтонски рицари по време на Северните кръстоносни походи и е кръстен в чест на крал Отокар II на Бохемия. Градът е бил столица на Държавата на Тевтонския орден, херцогство Прусия и Източна Прусия.
През годините Кьонигсберг се развива като важен интелектуален и културен център, който е бил дом на известни личности като Симон Дах, Имануел Кант, Кете Колвиц, Давид Хилберт, Агнес Мигел и други.
Кьонигсберг е най-големият източен град в Германия до Втората световна война.
След 1945 г. обаче градът се променя драстично. А причината е - бомбардировките на съюзниците през 1944 г. и битката при Кьонигсберг през 1945 г., когато градът е окупиран от Съветския съюз.
БИТКАТА ЗА КЬОНИГСБЕРГ
Битката за Кьонигсберг е сред последните операции на Източния фронт по време на съветското настъпление във Втората световна война. Обсадата на града започва в края на януари и завършва в началото на април 1945 г. Финалната руска офанзива започва на 6 април и завършва на 9 април с победата на СССР.
Офанзивата в Източна Прусия е планирана от Ставката, за да бъдат предотвратени флангови атаки по пътя за Берлин. За осъществяването на това помагат многобройните съветски войски в Източна Прусия. При планирането на офанзивата Йосиф Сталин заповядва на Константин Рокосовски да унищожи силите на Вермахта, обкръжени там.
На 13 януари 1945 г. почти 1,5 млн. войници, подпомагани от няколко хиляди танка и самолета, навлизат в Източна Прусия, съставляваща огромна мрежа от укрепления, отбранителни линии и минни полета. Отначало офанзивата се оказва провал. Войските на Червената армия напредват само 1,5 километра през първия ден, през само 3 отбранителни реда. За пет дни съветските войски напредват с още 20 километра, но все още не могат да пробият германските отбранителни линии.
След преодоляването на началните трудности съветското настъпление започва бързо да напредва и на 24 януари достига до Кьонигсбергския залив на Балтийско море, като успява да прекъсне комуникациите на немските сили в Източна Прусия с Германия, което принуждава германците да отстъпят своята власт по бреговете на морето в ръцете на Съветския съюз.
ПЪРВА ОБСАДА НАД КЬОНИГСБЕРГ
Към края на януари 1945 г. войските от 3-ти Беларуски фронт обсаждат Кьонигсберг, като хващат в капан 3-та танкова армия и близо 200 000 цивилни в града. Първата евакуация на цивилни бива извършена на 29 януари 1945 г. Този период бива наречен „Първата обсада на Кьонигсберг“.
През март Съветското командване решава да осъществи нападение над града, а не продължаване на обсадата.
НАПАДЕНИЕТО НАД КЬОНИГСБЕРГ
Нападението над Кьонигсберг не се е очертавало да бъде лесно за съветските войски заради силната защита в него.
Ден първи: 6 април 1945
След четири дневна артилерийска подготовка нападението започва на 6 април 1945 г.
В южната част на фронта атаката започва на зазоряване със силен артилерийски обстрел, продължаващ три часа. Съветските дивизии лесно преминават първата защитна линия. До пладне съветските войски достигат до втората отбранителна линия, но срещат по-силна съпротива и биват принудени да използват резервите си. Три часа по-късно втората защитна линия е преодоляна на няколко места.
Коя е ахилесовата пета на НАТО?
Ден втори: 7 април 1945
През нощта немските сили организират няколко контраатаки, използвайки последните си резерви. Въпреки тежките загуби от двете страни атаките биват отблъснати. Още дузина такива атаки биват организирани от германците в опит да се достигне самландската група.
По-добрите метеорологични условия дават възможност на Червената армия да осъществява бомбардировките си по-успешно. Няколкостотин съветски бомбардировача, поддържани от самолети на Балтийския флот, бомбардират центъра и предмостията на града.
През деня частите на 11-та гвардейска армия се опитват да достигнат река Прегел, отстранявайки цялата съпротива на южния бряг. Напредването ѝ е забавено в централната област на града, където всяка сграда трябва да бъде разрушена заедно със защитниците си. Особено жестока схватка се разиграва в жп гарата, където всеки вагон се превръща в огнева точка и съветските войски трябва да използват бронирани машини и огнева поддръжка, за да имат възможност да напреднат с цената на много жертви. Чак на мръкване районът е напълно превзет.
На север пети форт се оказва голяма пречка. Съветските сапьори обаче успяват да сложат експлозиви в основите на стените и да влязат в укреплението. Отново се започва ожесточен близък бой, който продължава чак до сутринта, когато се предават и последните защитници.
В края на деня, виждайки, че съпротивата е безсмислена, Ото Лаш, главнокомандващ на защитата, се свързва с Хитлер. Според Лаш положението в града е безнадеждно и трябва да се предадат. Хитлер обаче е несъгласен. Бийте се до последния войник, гласи неговият отговор.
Ден трети: 8 април 1945
През нощта 11-а гвардейска армия преминава реката и до изгрев е създадено предмостие с отсрещния бряг въпрекия вражеския огън. Продължавайки да настъпват в северна посока се свързват със северните войски, напълно обграждайки и отрязвайки самландската група от града.
Следобед маршал Александър Василевски отново призовава защитниците да се предадат. Германците отказват и организират отчаяни пробиви на обкръжението, атакувайки от градския център и самландското предмостие. Единият пробив успява с няколко километра, но е спрян от съветската армия. Липсата на въздушна отбрана позволява на съветските щурмови бомбардировачи да убият множество немски войници. По време на обсадата съветската авиация се оказва много ефективна.
След края на деня се разбира, че всякакви опити да се пробие обкръжението на самландската група са безсмислени. Победата е невъзможна за германците поради това, че около 40 000 защитници са обсадени в центъра на града, подложени на постоянен артилерийски обстрел.
Ще избухне ли война в Литва заради Калининград
Ден четвърти: 9 април 1945
През последния ден от битката обсадените немски защитници биват преодолени и защитата почти се е разпаднала. Осъзнавайки, че съпротивата е безсмислена, Ото Лаш, по свое решение, изпраща няколко войника да преговарят условията за предаване. Посланиците преминават съветските линии и после биват изпратени в бункера на Лаш. Скоро след полунощ предаването е потвърдено.
Последици
Повече от 80% от града е унищожен, а почти всички германски жители на града - близо 200 хил. от общо 316 хил. - са изселени от града.
След войната името на града е сменено от Кьонигсберг на Калининград и той е присъединен към РСФСР от СССР (днешна Русия). Тази територия днес е позната като Калининградска област.
На Потсдамската конференция (17 юли - 2 август 1945 г.) е решено северната част на германската провинция Източна Прусия с Кьонигсберг да стане част от Съветския съюз. От общо 370 хил. граждани на Райха в града остават само 20 хил. души, като от 1947 до 1949 г. всички германци са прогонени от града, а на тяхно място СССР заселва съветски граждани от вътрешността на страната.
криза, която тихо расте" />
