Истории от миналия век: Как едни пантофи разкриха Дядо Мраз?

Д ядо Коледа безспорно е една от най-емблематичните фигури в наши дни. Децата често го определят като техен фаворит - в конкуренция с Феята на зъбките и Торбалан. Белобрадият старец е мил, със забавен смях и притежава цяла армия елени, джуджета и други приказни същества, които го правят още по-специален.

Как да не го обикнеш? Когато наближи краят на годината, започва и трескавата подготовка – писмо с желания и благодарности до джуджетата на Дядо Коледа, украсяване на коледната елха и други. Определено става дума за един трепетен период за всяко малко дете. Това не е факт от вчера и днес. През изминалия век тази традиция също е била толкова интересна и почитана, но с някои изменения.

Snow Maiden & Santa Claus - Retold Russian Fairy Tales: Snegurochka & Ded Moroz - Winter Russian Fairy Tales for New Year's C AFI8CULhttps://t.co/kdAGbuskBy pic.twitter.com/HF7dRIrTdw

— Krystal.Fay75eHXq (@fay75ehxq) November 27, 2022

Ако си мислите, че само вие сте чакали с нетърпение да чуете „Хо-хо-хо“ и да получите чаканата поръчка от приятния белобрад старец, то трябва да знаете, че това далеч не е така. Родителите ви също някога са били на тази възраст и са чакали на вратата с усмивка на лице.

Образът на веселия възрастен господин, облечен в червен костюм, произлиза от Свети Николай. В България, както в много страни от Източния блок по онова време, той е носил името Дядо Мраз. Разбира се, Дед Мороз също е имал помощници и Снежанка или Снегурочка го е съпътствала навсякъде, помагайки за раздаването на подаръците.

Основната разлика е била, че по онова време важният празник е бил посрещането на новата година и именно тогава се е появявал той, за да изненада послушните деца.

Дядо Мраз бе митична фигура за мен в моето детство и редовно си задавах въпроса колко ли различно е било да си дете през изминалия век.

Тогава баба ми разказа една от семейните ни истории: Как пантофите на Дядо Мраз съсипаха празника на цяла детска градина.

Годината е 1975, отново е декември и отново предстоят празничните дни. Всички домове кипят от трескава подготовка, а една детска градина в малък провинциален град край Дунава остава без своите Дядо Мраз и Снежанка, които всяка година я посещават с торба с подаръци.

Това е градината на моята майка, която точно по това време я посещава и именно тя е едно от тези деца. Разбира се, нейната роля ще бъде много по-голяма. Детските учителки са разочаровани и търсят начин как да върнат доброто настроение на децата, които всеки ден питат: „Кога ще дойде Дядо Мраз?“.

Ded Moroz (Santa Claus) delivering presents in the Soviet Union (1979) pic.twitter.com/9XUuKikig4

— Groovy History (@GroovyHistory) February 7, 2017

Единствената възможност, която се изправя пред тях е някой от родителите да поеме тази роля, каквато и често е била практиката. В случая, със задачата се заема моя дядо, който взема за своя помощница по-голямата си дъщеря. След известно търсене на костюми и подготовка, те се отправят към детската градина, където вече са се събрали всички дечица. Започва раздаването на подаръците, смях и глъчка изпълват сградата, а щастието се усеща във въздуха. 

Тогава обаче идва моментът своя подарък да получи моята майка. Тя, с присъщата си прозорливост, отивайки да седне в скута на Дядо Мраз за снимка, веднага забелязва дребен детайл – Дядо Мраз носи пантофите на баща ѝ. Тогава силно възклицание достигнало до ушите на всички: „Защо Дядо Мраз е с татковите пантофи, а Снежанка прилича на кака?“.

Всички останали по местата си и не знаели какво да отговорят. Децата започнали да задават въпроси, а някои дори да плачат, осъзнавайки истината. Дегизираният дядо опитал да разведри обстановката, но децата търсели отговори. Все пак всички били щастливи, получавайки желаните играчки. За жалост, вече било ясно за малките човечета, че Дядо Мраз е митична фигура, а подаръците идват директно от родителите им.

Така в един малък град и в една детска градина, фигурата на Дядо Мраз била развенчана заради един възглас и разпознати пантофи.