С илите, движещи растежа на най-високите планини в света, работят дълбоко под повърхността на планетата. Геолозите имат известна представа за действащите механизми, но доказателствата събрани досега оставят много място за дебат относно подробностите.
В комбинация със свеж поглед върху предишни изследвания, скорошен анализ на нови сеизмични данни, събрани от целия южен Тибет, обрисуваха титаничните сили, действащи под Хималаите.
На конференцията на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско през декември миналата година, изследователи от институции в САЩ и Китай описаха разпадане на индийската континентална плоча, докато тя се трие в основата на Евразийската тектонична плоча, която се намира над нея.
Nature︱Indian Tectonic Plate Is Splitting in Two Beneath Tibet, Latest Analysis Finds ✨via @ScienceAlert ➷ https://t.co/fm9qu75leX
— 𝐚𝐧𝐝𝐲𝐉𝐒𝐃𝐞𝐜𝐞𝐩𝐢𝐝𝐚 🇨🇦🇺🇦🌊 (@aJSDecepida) January 17, 2024
Това е изненадващ компромис между два модела, разглеждани към момента като обяснения за повдигането на Тибетското плато и колосалната Хималайска планинска верига.
И в двата случая става дума за сблъсък между парчетата земна кора, принадлежащи на Индия и Евразия. Процесът започнал преди около 60 милиона години, когато индийската плоча била избутана под северния си съсед, тъй като била носена от течения разтопена скала в намираща се в мантията.
Малко по малко евразийската земна маса започнала да се издига към небето върху „раменете на потопения гигант“ благодарение, на което ни са се образували най-високите точки на Земята.
Проучванията на плътността на мантията и кората предполагат, че доста от плаващата индийска континентална плоча не би трябвало да потъва толкова лесно, което означава, че е вероятно потопените части от кората все още да се трият и смилат някъде под Евразийската плоча.
Друга възможност е индийската плоча да се изкривява по начин, който кара някои части да се набръчкват и сгъват, а други да бъдат потопявани.
Има различни гледни точки в зависимост от това кои доказателства бъдат предпочетени, както и според това как се обработват данните.
В проучване, ръководено от геофизика Лин Лиу от Китайския университет в Океана, изследователите събраха данни за разделяне на S-вълни и срязващи вълни от 94 широколентови сеизмични станции, разположени от запад на изток в Южен Тибет и ги комбинираха със събрани по-рано данни за P-вълните, за да се получи по-нюансиран изглед на динамиката, която се случва долу.
Те установиха, че индийската плоча не просто се трие плавно под евразийската, нито пък се сгъва като килим върху хлъзгав под.
Вместо това се разслоява, като плътната й основа се отлепва и потъва в мантията, докато по-леката й горна половина продължава своето пътуване под повърхността.
Докато компютърните модели само предполагат, че по-дебели участъци от някои плочи могат да се разпаднат по този начин, изследването предоставя първите емпирични доказателства за това.
Researchers have unveiled new seismic data indicating that the Indian tectonic plate is splitting in two beneath the Tibetan plateau. https://t.co/OBjibFVfVH
— IndiaToday (@IndiaToday) January 17, 2024
Описанието на екипа е в съответствие с геоложките модели, базирани на граници на обогатена с хелий-3 изворна вода и модели на фрактури и земетресения близо до повърхността, които взети заедно подкрепят карта на случващото се по-долу, където участъци от старата индийска плоча изглеждат повече или по-малко непокътнати, а други се разпадат на около 100 километра по-надолу, позволявайки на основата да се утаи в разтопеното сърце на планетата.
Наличието на ясно 3D описание на границите на плочите, докато те се трият една в друга, не само улеснява разбирането за това как изглежда нашата повърхност, но може да ни даде информация за бъдещи методи за прогнозиране на земетресенията.
Проучването беше представено на конференцията на Американския геофизичен съюз през 2023 г. Предпечатно копие на проучването е достъпно онлайн.
