Н а 7 януари Православната църква чества Ивановден - денят на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Иисус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.
Свети Йоан е човекът, удостоен с най-високата оценка от Иисус Христос: "Между родените от жени не се е явил по-голям от Йоан Кръстител".
История
Той е роден шест месеца преди Иисус. Родителите му са свещеник Захария и Елисавета. Посветил се от дете в служба на Бог, той се подвизавал като отшелник в пустинята, а когато навършил 30 години по Божие указание започнал да проповядва сред еврейския народ покаяние и да кръщава във водите на река Йордан идващите при него.
Хората при кръщението осъзнавали и изповядвали своите грехове. Питали Йоан какво да правят, а той им отговарял: "Който има две дрехи, нека даде на оня, който няма; и който има храна, нека прави същото". А митарите, събирачи на данъци и налози, простичко съветвал: "Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено". И на войниците, които в мирно време имали полицейски задачи, препоръчвал: "Никого не притеснявайте, не клеветете и се задоволявайте с вашите заплати". А понеже народът се питал дали този свят човек и пламенен проповедник не е Христос (т.е. Месия, Помазаникът), Йоан скромно отговарял: "Не съм аз Христос. Аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата. Той ще ви кръсти с Дух Свети и с огън".
Кръстителят не пропускал да посочи грешките и на цар Ирод Антипа. Затова бил заловен и хвърлен в тъмница.
Царят се боял да го убие, защото народът много го почитал. Но при сгоден случай той наредил да отсекат главата му. Така завършил земния си път последният от пророците, които предричали идването на Спасителя Христос. Това печално събитие спомняме на 29 септември, а днес почитаме Кръстителя, защото на вчерашния ден, Богоявление, е извършил кръщението на Иисус Христос. Затова днес е основният празник в чест на свети Йоан Кръстител, наречен от народа Ивановден.
Имен ден празнуват: Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна.
Традиции и обичаи
В България обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера.
Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и имениците.
В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година. Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Свети Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено "царя" на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.
