Н а 14 септември Българската православна църква почита църковния празник за Въздвижението на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден. Кръстовден е един от 12-те велики християнски празника.
На Кръстовден се спазва строг пост. С Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента.
Имен ден празнуват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана и производните им.
На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.
Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през 17 век.
Именно на 14 септември се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове.
Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните.
Усилията ѝ се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.
За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.
Традиции и поверия за днешния празник
Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание.
Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.
В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.
Според поверието Господ слиза на Земята веднъж в годината и това е именно в нощта на 13 срещу 14 септември. Вярва се, че небето се отваря и се случват чудеса.
