"Големият пожар в Лондон": Трагедията през 1666 г., която променя правилата

П рез 1660-те години хората не били така наясно с опасностите от пожарите, както днес. Сградите били направени от дървен материал, намазан с катран, били покрити със сламени покриви и разположени плътно една до друга без особено внимание към планирането. Около 350 000 души живеели в Лондон точно преди Големия пожар. По онова време това бил един от най-големите градове в Европа.

Great Fire of London: Man who first raised alarm identified https://t.co/upsfPuFjWX

— BBC News (UK) (@BBCNews) September 1, 2023

През 1666 г. нямало организирана противопожарна команда. Пожарогасенето било много примитивно, хората, които участвали имали много малко умения и знания. За борба с огъня използвали кожени кофи, брадви и водни струи, но ефектът не бил голям.

Идентифициран е човекът, за когото се смята, че пръв е подал тревога за пожар в пекарна, прераснал в "Големия пожар в Лондон".

Пожарът, който започнал в имота на Томас Фаринър в Pudding Lane на 2 септември 1666 г., продължил четири дни и унищожил голяма част от столицата.

Ново изследване установи, че първоначално пожарът бил забелязан от човек на Фаринър - Томас Дагър.

Професор Кейт Лавман каза, че ролята на Дагър е била "неизвестна" досега.

Всичко започнало в ранните часове на сутринта, когато имало силен вятър. Пламъците от пекарната бързо се разпространили между плътно построените къщи, построени от дърво и слама и много добре изсъхнали през топлото лято.

Great Fire of London: Man who first raised alarm identified https://t.co/upsfPuFjWX

— BBC News (UK) (@BBCNews) September 1, 2023

Опустошеният район бил с ширина около 2,4 км. по поречието на река Темза. Унищожени били 13 200 къщи, 87 църкви и катедралата „Свети Павел“.

Огромният пожар оставил около 100 000 души без дом, но довел до големи промени в града, много от които имат влияние и днес.

Въпреки че е добре известно участието на пекарната на Томас Фаринър в събитието, не е известно какво е причинило пожара там, а доскоро не се е знаело и кой пръв е станал свидетел на случващото се.

Проф. Лавман от университета в Лестър използвала писма, брошури и правни записи, за да открие самоличността на Томас Дагър.

Една бележка от депутата сър Едуард Харли гласи, че „човек“ на Фаринър (което означава неговият слуга или калфа) се събудил след 01:00 часа „заради дима“ и че тогава Фаринър, дъщеря му и Дагър избягали през прозореца. Други източници предполагат, че синът на Фаринър също бил там.

Имената на тези членове на домакинството – включително по-големите деца на Фаринър, Хана и Томас - били открити в други документи, като сред тях бил и пекарят Дагър. В записите също се съобщава, че той бил човекът, който вдигнал тревогата.

Професор Лавман каза, че докато семейство Фаринър са добре познати на историците, „ролята на Томас Дагър е останала непозната“ и името му „не е било свързвано с пожара по онова време“.

„Скоро след бедствието той продължил живота си във времената на възстановяването на града, като имал деца и създал своя собствена пекарна“, добави тя.

Изследването е извършено за Музея на Лондон като част от изложба посветена на Големия пожар, която ще бъде открита през 2026 г, когато новият обект на Смитфийлд ще отвори врати.

Мериел Джийтър, водещ куратор на експозициите, каза, че това откритие ще „подхрани вълнуващите нови начини, по които ще разказваме историята на Големия пожар в Лондон“.

Как Големият пожар промени Лондон

Строителните разпоредби, въведени след пожара, забранили използването на дърво "за строене на всякакъв вид къщи или сгради, независимо дали са големи или малки".

Катедралата "Свети Павел" на Кристофър Рен, сега една от най-емблематичните сгради в столицата, била изградена, на мястото на средновековната катедрала, унищожена при пожара.

Докато оформлението си е останало почти същото, в града е въведена нов вид архитектура, като Рен ръководил възстановяването на 52 църкви, 36 фирмени зали и мемориала на Големия пожар.

Мнозина смятат, че пожарът станал причина за създаването на модерната застрахователна индустрия, като първата застрахователна компания, наречена Fire Office, била създадена през 1667 г.

Били въведени нови правила, с които да се гарантира, че всяка енория винаги разполагала с противопожарно оборудване, което тогава било нужно, поради липсата на пожарна команда.