- Ново изследване свързва хранене в 9-часов прозорец с по-добра памет, когнитивни функции и потенциално по-нисък риск от деменция, но резултатите са предварителни и изискват потвърждение в по-големи проучвания.
- Експерти подчертават, че периодичното гладуване не е доказано по-ефективно от други режими за отслабване - успехът зависи основно от калорийния дефицит и възможността режимът да се спазва дългосрочно.
- Специалисти предупреждават, че не всички форми на периодично гладуване са еднакво полезни, като препоръчват балансирано хранене, подобно на средиземноморската диета, вместо крайни режими.
Intermittent fasting: your plate is really a clock.
— TFC Health (@tfchealth) July 29, 2026
Skip a meal and your body starts doing things it cannot do while you are eating. Insulin settles. Studies suggest that around hour twelve you run low on easy fuel and start burning stored fat instead. The same switch is why… pic.twitter.com/gtjHEAr1fM
Ново изследване показва, че определен режим на периодично гладуване може да намали риска от деменция и да подпомогне мозъчната функция. Специалистите обаче предупреждават, че не всички форми на този хранителен режим са еднакво полезни.
Повечето хора спазват диети, за да отслабнат или да подобрят физическата си форма. Но възможно ли е не само какво, а и кога се храним да помага за запазване на здравето на мозъка?
Ново проучване предполага, че приемът на всички хранения и междинни закуски в рамките на деветчасов прозорец, като последното хранене е поне четири часа преди сън, може да забави когнитивния спад и да намали риска от развитие на деменция.
Този режим представлява разновидност на периодичното гладуване - хранителна стратегия, популяризирана от покойния британски лекар Майкъл Мозли и неговата диета 5:2. Но означава ли това, че всички трябва да започнем да гладуваме периодично за по-добро здраве?
Според експертите отговорът далеч не е толкова еднозначен.
Ползите за здравето от периодичното гладуване
- Какво показва изследването?
В проучването участват 47 жени с наднормено тегло или затлъстяване на възраст между 50 и 79 години. Всички били насърчени да намалят дневния си калориен прием с около 500 калории.
От тях 26 жени консумирали цялата си дневна храна в рамките на максимум девет часа, докато останалите се хранели в обичайния за повечето хора прозорец от около 12 часа.
Средно участничките свалили по 6,8 килограма за шест месеца. Жените, които се хранели в деветчасов интервал, обаче показали и допълнителни ползи за мозъчната функция.
„Наблюдавахме умерено подобрение при пространственото планиране и решаването на проблеми, както и намаляване на грешките, свързани с паметта и ученето“, обяснява проф. Сю Шейпс от Университета „Рътгърс“ и ръководител на изследването.
По думите ѝ това означава по-добра способност за запомняне на информация в ежедневието и по-малко грешки, свързани с паметта, вниманието и решаването на задачи.
„Колкото повече се скъсяваше прозорецът за хранене, толкова по-големи бяха подобренията“, допълва тя.
Въпреки това учените подчертават, че изследването е сравнително малко и са необходими по-мащабни проучвания, за да бъдат потвърдени резултатите.
Те планират да изследват и защо възникват тези ползи, както и как храненето в ограничен времеви прозорец взаимодейства с циркадния ритъм, метаболизма, възпалителните процеси и механизмите за усвояване на хранителните вещества.
За повече енергия и по-добро настроение: Периодично гладуване
- Трябва ли да практикуваме периодично гладуване?
Резултатите са интересни и показват, че деветчасовият прозорец за хранене може да подобри когнитивните функции при хора с наднормено тегло, като същевременно подпомага отслабването.
Но друго изследване, публикувано през 2026 г. в Cochrane Library, стига до различен извод. Според него периодичното гладуване не води до съществена разлика в отслабването или качеството на живот в сравнение със стандартните хранителни препоръки.
Причината е проста - когато приемаме по-малко калории, отколкото изразходваме, отслабваме.
„Всяко намаляване на калорийния прием може да доведе до загуба на тегло. Това не се различава от никоя друга диета“, казва регистрираният диетолог и преподавател в Университета на Ланкашър Василики Синопулу.
Ако разполагате с по-малко време за хранене през деня, естествено приемате по-малко калории. Именно затова периодичното гладуване работи при много хора.
Според специалистите най-важният фактор за успеха на всяка диета е дали човек може да я спазва дългосрочно.
Ако периодичното гладуване се вписва в ежедневието и начина ви на живот, то може да бъде ефективен инструмент за контрол на теглото. Ако не - постигането на подходящ калориен прием чрез друг режим ще има същия ефект.
Периодичното гладуване не е магия: Отслабвате, но метаболизмът не се променя
- Допълнителните ползи от периодичното гладуване
Макар да не е доказано, че периодичното гладуване превъзхожда останалите диети по отношение на отслабването, някои специалисти смятат, че то носи и други здравословни ползи.
„Има изследвания, които показват подобрение в нивата на холестерола, понижаване на кръвното налягане и намаляване на възпалението - важен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания“, казва диетологът на Heart Research UK Ейми Леки.
Тя посочва още, че храносмилането изисква значително количество енергия.
„Много хора се хранят почти непрекъснато през деня, без да осъзнават това. Често причината е, че храненията им не съдържат достатъчно белтъчини и фибри, затова огладняват още след час.“
По думите ѝ периодичното гладуване дава на организма време за възстановяване и клетъчен ремонт.
„Затова наблюдаваме определени ползи, като намаляване на нивата на С-реактивния протеин, маркер за възпаление, както и положителен ефект върху когнитивните функции.“
Трябва ли да се храним три пъти дневно?
- Не всички форми на гладуване са еднакво полезни
Д-р Валтер Лонго - един от най-известните световни изследователи на дълголетието, вдъхновил много от идеите на Майкъл Мозли - също вижда потенциални ползи в гладуването, но предупреждава, че не всички режими са безопасни.
Той е критичен към популярното 16-часово гладуване, подобно на режима, използван в настоящото изследване.
„Хората не трябва да приемат, че всичко, което правят по отношение на храненето, непременно е полезно. Има много практики, които хората смятат за здравословни, а всъщност се свързват с по-кратка продължителност на живота - кетогенната диета, нисковъглехидратното хранене, 16-часовото гладуване и пропускането на закуската“, казва той.
Според Лонго съществуват около 30 години научни данни, които свързват пропускането на закуската с по-висок риск от сърдечносъдови заболявания и по-кратка продължителност на живота.
Една от възможните причини е влиянието на продължителното гладуване върху нивата на холестерола.
„Може да се каже, че 16-часовото гладуване действа като обратното на статините - вместо да понижава холестерола, то може да го повиши“, обяснява той.
Пропускате ли закуската често? Ето защо не бива
- Какъв е най-здравословният начин на хранене?
В интернет лесно могат да се намерят изследвания и публикации в подкрепа на почти всяка диета. Именно това често обърква хората.
Някои ще разкажат, че периодичното гладуване е променило живота им. Други няма да усетят почти никаква разлика. Същото важи и за научните изследвания - част от тях подкрепят метода, а други не откриват значителни предимства.
Преглед на научната литература от 2020 г., сравняващ нискомазнинни, нисковъглехидратни, кетогенни, високопротеинови, средиземноморски, палео, нискогликемични, скандинавски, вегетариански режими и периодично гладуване, стига до следния извод:
„Не съществува една-единствена най-добра стратегия за контрол на теглото. Най-важният фактор за отслабването остава намаляването на общия дневен калориен прием.“
Изследователите допълват, че освен калорийния дефицит няма съществени разлики между различните хранителни режими, а подобренията в сърдечносъдовото и метаболитното здраве зависят основно от степента на отслабване.
Все пак те препоръчват хранителен модел, подобен на средиземноморската диета - повече плодове, зеленчуци, бобови култури, ядки, пълнозърнести храни и полезни мазнини.
Това съвпада и с препоръките на д-р Лонго, чиято т.нар. „диета за дълголетие“ включва 12-часов прозорец за хранене, съобразен с естествения циркаден ритъм на организма.
„Тя почти напълно изключва червеното месо, ограничава бялото месо и препоръчва риба три-четири пъти седмично“, казва той.
„Включва много зеленчуци, бобови култури, ядки, пълнозърнести храни и умерено количество плодове. Именно тези храни последователно се свързват с по-дълъг и по-здравословен живот по целия свят“, допълва Лонго.
В крайна сметка изводът на специалистите остава непроменен, независимо от модните диети, най-сигурната рецепта за добро здраве е хранене с предимно непреработени продукти, достатъчно плодове и зеленчуци, ограничаване на късното похапване и поддържане на калориен баланс.
Понякога най-добрият съвет се оказва и най-простият - онзи, който сме чували още от детството си.
