Гигантски костенурки възстановяват изгубена екосистема на далечен остров

Р азрастващата се популация от костенурки на Еспаньола, съставена от децата и внуците на Диего, един от най-обичаните обитатели на архипелага, помага за възстановяването на изгубената екосистема на острова.

Преди пристигането на хората в Еспаньола са живеели до 8000 костенурки. През XIX в. обаче пиратите и китоловците почти лишават Еспаньола и съседните острови от костенурки заради месото им. Моряците оставили след себе си и кози, които излезли на свобода, размножили се и погълнали местната растителност.

До 70-те години на ХХ век голяма част от девственото местообитание е разрушено. В Еспаньола остават последните 14 костенурки: 12 женски и две мъжки. Те са върнати в програмата за размножаване на изследователската станция "Дарвин" в Санта Крус между 1964 и 1974 г., а по-късно към тях се присъединява и Диего, който е открит в зоологическата градина в Сан Диего. Оттогава насам Диего е баща на стотици костенурки, като играе ключова роля за спасяването на този критично застрашен вид, преди да се завърне на мястото, където се е родил, за да доживее до пенсия през 2020 г.

Giant tortoises are critical to #rewilding the Galápagos. Fern pictured below is the only-known Fernandina Giant Tortoise - giving us hope for the rediscovery of the remaining lost species on @rewild's list.

Photo: Lucas Bustamante pic.twitter.com/VBPTfBi920

— Leonardo DiCaprio (@LeoDiCaprio) May 27, 2021

"Костенурките имат важно поведение за оформяне на екосистемата. Когато те изчезнат, се губи много повече от самите животни. Ако няма големи тревопасни животни, няма какво да попречи на тези дървесни растения да се размножават, което има каскаден ефект върху други видове и самото местообитание", казва Елизабет Хънтър, биолог по опазване на околната среда от Геологическия институт на САЩ и Техническия университет на Вирджиния. Тя изучава екологията на костенурките на Галапагоските острови в продължение на повече от десетилетие.

Когато Чарлз Дарвин посещава островите Галапагос през 1835 г., той забелязва мрежа от пътеки нагоре и надолу по склона на вулкана Сан Кристобал, причинени от костенурките, които мигрират от възвишенията към низините. На Еспаньола костенурките в миналото са поддържали просеките, необходими за гнездене на критично застрашения вълнист албатрос, който гнезди почти само тук.

Албатросите имат огромни криле с диаметър до 2 м, казва Хънтър.

"За да излетят, те трябва да започнат да се движат. Нуждаят се от открита площ, която е достатъчно широка и дълга. Костенурките са тези, които позволяват наличието на тези "площадки за кацане". А когато костенурките изчезнат, растителността наистина се затваря", обяснява тя.

Breaking News:

Four baby Galapagos Tortoises have been born at the Auckland Zoo.

There are only an estimated 20,000 left in the wild. Galapagos Tortoises are the world's largest and can eventually grow to reach 250KG.

Admit it — we all needed this today.

♥️🐢 pic.twitter.com/JmNfHvu8RV

— Goodable (@Goodable) April 2, 2021

Просто живеейки ежедневния си живот, казва Хънтър, костенурките стимулират естествените цикли на острова. Една костенурка може да изяде стотици килограми растителност всяка година и по този начин да разреди подраста. Това, което не изяжда, го стъпква. Гигантската костенурка в движение е по същество булдозер, който избутва всичко от пътя си и по този начин увеличава биоразнообразието.

Сега, благодарение на 50-годишна програма за размножаване, популацията на костенурките в Еспаньола - 3000 и все повече - връща местните треви и кактуси. Проучване от 2023 г. показва, че дървесните растения бавно намаляват, а откритите савани се завръщат - благодарение на силата на костенурките.

И въпреки че е сухоземно животно, любовта на галапагоските костенурки към водата е изключителна. Две дузини или повече от тях могат да се накиснат заедно в едно от калните езерца, а наблизо да гребат една или две патици, като над водораслите се виждат само главите им и горната част на черупките им.

Let the sunshine in and the tortoises outside! ☀️ The Galapagos tortoises headed outside on this sunny warm winter day! 🐢 pic.twitter.com/R8X5SciP1r

— Cincinnati Zoo (@CincinnatiZoo) December 2, 2021

Когато костенурката се потопи в езерото, за да се разхлади, тя пренася във водата хранителни вещества от сушата. Освен това тя дефекира във водата, като я обогатява с тор и променя нивото на кислорода, създавайки богата на хранителни вещества водна среда за растенията и насекомите. И това е двупосочна улица. Когато галапагоската костенурка изпълзява от езерото, тя е покрита с кал - до 0,5 кг мръсотия, когато е суха. Ако това се умножи по хилядите костенурки, които влизат и излизат от десетки езерца всяка седмица, за една година се изхвърлят тонове пръст.

Според едно проучване костенурките също така са "чудесни разпространители на семена". Животните могат да изминат 10 км за две седмици, като по пътя си разпръскват хиляди семена в изпражненията си. Преминаването на семената през червата на костенурките може да отнеме до един месец, така че семената се пренасят далеч от родителското растение. Смята се, че това подобрява шансовете за покълване на ендемични растения, като например галапагоския домат.

Костенурките се срещат в много части на света и функционират като екосистемни инженери по различни начини на различните места. В Северна Америка сухоземните костенурки изкопават дълги до 12 м дупки, които се използват и от 350 други вида, включително бухали, мишка от Флорида и източна индигова змия.

Magnificent Galapagos Tortoises, young one and egg pic.twitter.com/ED13TJOrnw

— joni 🦋 (@JDansant) April 28, 2021

На островите в Индийския океан костенурките също са партньори в залесяването. На главния остров Мавриций гигантски костенурки от атола Алдабра са докарани в резервата Ebony Forest, за да вършат работата на два изчезнали ендемични вида костенурки, като изяждат инвазивната трева и помагат за развитието на местните растения.

"Липсва ни пасищна функция в горите. Костенурките по естествен начин създават открити площи, а ние искаме те да поддържат ниски нива на [неместни] плевели, но да позволят на засадените местни растения да израснат", казва Кристин Грифитс, природозащитен биолог, която управлява резервата. Тя казва, че като се създават къси тревни площи, това принуждава тревата да промени формата си. Тя започва да расте странично, създавайки късо подстригана трева за костенурки.

На две островчета край бреговете на Мавриций костенурките също помагат за разширяването на горите. Гравитацията и вятърът са склонни да пренасят семената на по-ниски височини, казва Грифитс, но костенурките пренасят семената нагоре по хълма.

"На остров Кръгъл, където те създават смущения, започва да се получава много хубаво възобновяване не само от разпръснати от вятъра семена, което никога не сме виждали преди. Те наистина създават тази среда", казва тя.

Our giants don’t start out so giant!! This is one of our baby Galaps enjoying the first portion of their very long life where they can hide, sneak around & fit into small places. In fact, Galapagos Tortoises keep on growing until they’re 40-50 years old! pic.twitter.com/oT2BGa8YuY

— Turtle Conservancy (@turtletweets) November 4, 2020

Междувременно на съседния остров Ил о Айгрет гигантски костенурки се хранят с паднали плодове от абанос, които са пълни със семена.

"Те ядат плодовете в гората, а след това трябва да се изкъпят. Те се нуждаят от слънце. Така че те се движат между различните типове местообитания и помагат за разпространението на гората. Изведнъж се получават тези много гъсти участъци с абаносови семена, покълнали от какавидите. Това е доста впечатляващо", казва Грифитс.

Тъй като гигантските костенурки се установяват отново на тези крехки острови, пейзажите и растителните съобщества вече започват да се възползват от тях. Успехът на подобни проекти обаче се измерва с десетилетия, ако не и с векове. При проучвания на промените в растителността - като това в Еспаньола - може да мине десетилетие, преди изследователите да започнат да виждат промените, причинени от костенурките. Галапагоските костенурки могат да достигнат репродуктивна възраст за 20 и повече години, което поставя предизвикателства пред разширяването на подобни проекти - и бъдещото поколение природозащитници ще види как ще се развие всичко това.

Видеото е архивно: "Откриха вид гигантска костенурка на Галапагос"