"Рецептата е от дядо ми", казва гордо месарят Кристоф Шнайдер. Той току-що е приготвил специален вид кървавица, типична за региона около Фулда в провинция Хесен.
Шнайдер, чийто род традиционно се занимава с месарство и колбасарство от 1320 г., все още произвежда колбасите сам.
"Хубавото е, че за разлика от промишлеността, ние произвеждаме само това, което ни е нужно", казва той, цитиран от "Дойче веле".
"Месото загуби стойността си"
Но местният месар отдавна не е основният доставчик в района. Причината: евтините меса в супермаркетите надделяват. Именно цената влияе на поведението на потребителите.
"Месото отдавна е загубило стойността си", казва специалистката по селскостопанска продукция Кристиане Кемниц от фондация "Хайнрих Бьол". Тази фондация, близка до Зелената партия, ежегодно издава т.нар. "Атлас на месото".
И отправя призива да не се продава евтино месо, тъй като именно това привлича клиентите, както подчертава Кемниц.
Верига за хранителни стоки например продава в Германия по 400 тона кайма седмично. А когато цените бъдат намалени допълнително, се стига до 612 тона.
Ниски цени, евтина продукция
Началото на масовата продукция на месо води началото си от 60-те години. Тогава производството на месо на поточната лента предизвикваше едва ли не гордост. През 1966 година един репортер коментира масовите кланета по следния начин:
"На потребителя могат да бъдат предложени по-ниски пазарни цени единствено чрез автоматизираната преработка на месото". Това е казано преди повече от 50 години - но остава в сила и до днес. Ежедневно в Германия се колят над 2 милиона животни.
През 1950 г. в Германия един килограм свинско месо струва 1,6% от нетния месечен доход, през 1975 г. - само 0,56%. А през 2020 г. килограм свинско е излизал само 0,22% от нетния месечен доход.
"Месото е толкова евтино, защото производството му е евтино. Имам предвид ниските екологични стандарти, ниските стандарти при отглеждането на животните и ниското заплащане на служителите", посочва Кристиане Кемниц.
Скандалите, от които не произтече нищо
Днес големите концерни задават тона в месопреработването. Основните три в Германия са "Тьонис", "Фион Фуд" и "Вестфлайш" (Tönnies, Vion Food, Westfleisch), като и трите предприятия редовно стават обект на критики в медиите, при това от години.
Както отбелязва Кемниц, широката общественост едва миналата година разбра какво всъщност се случва в кланиците. Това стана причина поне хората от по-младото поколение да се замислят за месните продукти, които попадат в чиниите им.
"Над две трети от по-младите отхвърлят днешната месопреработвателна индустрия. Те виждат в нея заплаха за климата и като цяло се хранят постно много по-често от останалите възрастови групи", казва експертката.
Месото при месаря Кристоф Шнайдер във Фулда е от региона. Но някои от клиентите му не желаят да плащат по-скъпо за това. Дори и 20 цента отгоре им се виждат много и те недоволстват, разказва месарят. Той също е подложен на натиска на големите концерни и не разбира как скандалите в сферата са били забравени толкова бързо. Неговият апел:
"Не трябва да ядем месо всеки ден. И не бива да се поддаваме на агресивната реклама на супермаркетите - все повече и повече. Нека да ядем по-малко месо, но затова пък по-добро".
"Купуваме само най-евтиното": Какво е да си беден в една от най-богатите страни
DW: Ще раздава ли Германия по 500 евро на човек
Заради ковид германците трупат милиарди в банкови сметки
Колко трябва да печелиш, за да си богат в Германия
