Н а 23 октомври почитаме паметта на свети апостол Яков, брат Господен, и на свети Игнатий, Цариградски патриарх.
Свети Яков бил родственик на Иисус Христос,
братовчед, затова според еврейския обичай е наречен брат Господен. Станал последовател на Христос като един от 70-те апостоли. Но Яков не проповядвал вярата по други страни като останалите апостоли. В първата християнска църква го оценили като мъдър и благ по душа Христов ученик, и затова бил поставен за пръв епископ в Йерусалим. С вяра, любов и преданост Яков се грижил за спасението на душите на вярващите в Христос.
Новообърнатият във вярата Савел, после наречен Павел, посетил почитания апостол Яков в светия град и споделил с него за своето обръщане към вярата.
А едно от най-интересните послания в Новия Завет е това на Яков. То отразява неговия голям пастирски опит. Много жители на града и поклонници приемали вярата. Наред с учителната дейност Яков полагал усилия и за бедните, и за страдащите. Това обаче предизвикало недоволството на онези от евреите, които се страхували от малката, но жива и миролюбива общност. Един ден те хванали кроткия църковен пастир свети Яков и го блъснали от покрива на йерусалимския храм. И макар да оцелял, той бил жестоко доубит от обезумялата тълпа. Запазена е литургия с неговото име, която се служи на днешния му празник.
Свети Игнатий, роден през 799 г. като син на ромейския император Михаил I,
бил кръстен Никита. Но после заговорници го отстранили и заточили в манастир. Надареният и високообразован младеж станал монах с името Игнатий. След победата над иконоборците при императрица Теодора, Игнатий бил избран за Цариградски патриарх. Бил мъдър и предан на дълга си патриарх, заради което и пострадал неведнъж.
Свети Игнатий изпратил свещеници за новопокръстена България, а през 870 г. ръководил събора, дал независимост на Българската църква.
