Б ългарската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна. Празникът е наричан също Прощална неделя преди Великия пост или Сирни заговезни.
Това е денят, в който Църквата приканва християните да поискат и дадат взаимно опрощение
и така да започнат дните на Великия пост. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него - от утре, започва Великият или Великденският пост. Той продължава 40 дни до Възкресение Христово - Великден, предаде БТА.
На Неделя Сиропусна се припомня Евангелското четиво: "Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15).
Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
На Неделя Сиропустна в храмовете християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Днес Църквата почита и св. 42 мчци в Амория.
Те били военачалници и пострадали за вярата през 840 година в град Амория.
Градът дълго бил обсаждан от мохамеданите. Християните се защитавали и врагът вероятно щял да отстъпи, но след предателство Амория бил превзет. По-голямата част от жителите и войниците, които защитавали града, били избити или поробени. Победителят заповядал да затворят в тъмница главните военачалници - 42 души, четем в житието им.
Той искал да принуди християните да се отрекат от вярата си и действал ту чрез заплахи и строгост, ту чрез ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото изпитание, все повече и повече укрепвали духом. Военачалниците-християни били осъдени на смърт и посечени с меч.
Днес имен ден празнуват всички, които носят имената: Красимир, Красимира и производните им.
Красимир значи "който краси света". Според етнолозите името възниква през Възраждането като свободен превод на гръцкото Козма.
