В един понеделник на март през 1827 г. немският композитор Лудвиг ван Бетовен починал след продължително боледуване. Прикован на легло от предишната Коледа, той страдал от жълтеница, като крайниците и коремът му били подути, а всяка глътка въздух бил борба.
Докато неговите сътрудници се занимавали със задачата да сортират личните му вещи, открили документ, написан от Бетовен четвърт век по-рано - завещание, умоляващо братята му да направят подробностите за състоянието му публично известни.
Днес не е тайна, че един от най-великите музиканти, които светът е познавал, е бил функционално глух до средата на 40-те си години. Трагична ирония, за която Бетовен искал светът да разбере не само от лична гледна точка, но и от медицинска.
Композиторът щял да надживее своя лекар с почти две десетилетия. Почти два века след смъртта на Бетовен екип от изследователи се заел да изпълни завета му по начини, за които той никога не би мечтал - чрез генетичен анализ на ДНК взета от автентични проби от косата му.
„Нашата основна цел беше да разберем по-добре здравословните проблеми на Бетовен, които включват прогресивна загуба на слуха, започнала от средата на 20-те му години и в крайна сметка довела до функционална глухота до 1818 г.“, каза биохимикът Йоханес Краузе от института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Германия.
Основната причина за загубата на слуха му никога не е била известна, дори и на неговия личен лекар д-р Йохан Адам Шмид. Всичко започнало като шум в ушите през 20-те му години и бавно прогресирало в намалена толерантност към силен шум и в крайна сметка се стигнало до загуба на слуха при високите тонове. Това сложило край на кариерата му на изпълнител.
За един музикант нищо не може да бъде по-жестоко и иронично. В писмо, адресирано до братята му, Бетовен признава, че слухът му е „безнадеждно засегнат“ и обмисля самоубийство.
Загубата на слуха в зряла възраст не била единственият здравословен проблем, с който композиторът трябвало да се справя. Твърди се, че на около 22-годишна възраст е започнал да страда от силни болки в корема и хронични пристъпи на диария.
Шест години преди смъртта му се появили и първите индикации за чернодробно заболяване, за което се смята, че поне отчасти е било отговорно за смъртта му на сравнително ранна възраст на 56 години.
През 2007 г. съдебно изследване на кичур от косата на Бетовен, показало, че отравяне с олово може да е ускорило смъртта му или е било отговорно за симптомите, отнели живота му.
Като се има предвид културата на пиене от оловни съдове и медицинските лечения от онова време, които включвали използването на олово, това едва ли е изненадващо откритие.
Последно проучване, публикувано през март тази година разкри обаче, че косата никога не е принадлежала на Бетовен, а на непозната жена.
„Не успяхме да намерим окончателната причина за глухотата или стомашно-чревните проблеми на Бетовен“, каза Краузе.
В известен смисъл пред нас си остават същите въпроси за живота и смъртта на известния класически композитор. Къде се заразил с хепатит? Как един кичур женска коса векове наред е минавал за тази на Бетовен? И какво точно стои зад стомашните му болки и загубата на слуха?
Като се има предвид, че екипът е бил вдъхновен от желанието на Бетовен светът да разбере причината за загубата на слуха му, това е по-скоро жалък резултат. Имало обаче още една изненада, скрита в гените му.
По-нататъшно изследване, сравняващо Y хромозомата в пробите от коса с тези на съвременни роднини, произлизащи от бащината линия на Бетовен, показва несъответствие. Това предполага извънбрачна сексуална активност в поколенията, водещи до раждането на композитора.
„Това откритие предполага събитие за бащинство извън двойка в неговата бащина линия между зачеването на Хендрик ван Бетовен в Кампенхаут, Белгия през 1572 г. и това на Лудвиг ван Бетовен седем поколения по-късно през 1770 г., в Бон, Германия“, каза Тристан Бег, биологичен антрополог сега в Университета на Кеймбридж в Обединеното кралство.
Тази информация може да е малко повече от очакванията на по-младия Бетовен, като се има предвид съдбовната молба, която той поставил на хартия. Вероятно никога не си е и мечтал да научи подобни тайни, както и приятелите и сътрудниците му, които подстригали косата му след онзи мрачен понеделник през 1827 г.
Това изследване е публикувано в Current Biology
