Б лажената Людмила била родом от Сърбия, дъщеря на сръбския княз. Омъжили я за чешкия княз Боривой. По това време чешкият народ още не бил кръстен, а самият Боривой и неговата млада съпруга били езичници. След женитбата си те
повярвали в Христа и се кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух,
построили църкви и поставили в тях свещеници.
Те имали трима сина и една дъщеря. На 36-възраст Боривой починал. Блажената Людмила понасяла своята мъка с пълна преданост на Божията воля и раздавала на бедните цялото си имущество. Синът ѝ Братислав наследил престола на своя баща и след като управлявал народа си тридесет и три години, също починал.
Властта поел Вячеслав, внукът на света Людмила. Но майка му възненавидяла свекърва си и
всячески се стараела да я погуби.
Като научила за това, света Людмила се оттеглила в град Течин. Снаха ѝ подучила двама боляри и ги изпратила в Течин да убият блажената Людмила.
Когато отишли там, злодеите събрали и много други подобни на тях зли хора. Една вечер те обкръжили двора и двореца, където се намирала блажената Людмила, разбили вратите и влезли вътре. Те хванали светата княгиня, хвърлили въже върху шията ѝ и я удушили. Така блажената Людмила угодила на Бога и пострадала мъченически.
Това се случило в събота, в първия час на нощта. Тогава светата била на 61 години. Бог прославил с много чудеса мястото на нейното погребение. Тя не била погребана в църква, а под градската стена. Всяка нощ над това място се появявали горящи свещи, а един слепец прогледнал, когато се докоснал до пръстта на гроба ѝ. Като научил за тези чудни знамения, нейният внук Вячеслав пренесъл мощите ѝ в град Прага и ги положил в църквата на свети Георги, където и днес те явяват много знамения и чудеса.
На 16 септември имен ден празнуват всички, които носят името Людмила и Людмил (името е от славянски произход и означава „любим на народа“ или „който обича хората“).
