Д ържавният газов доставчик „Булгаргаз“ отчете за 2025 г. значителна финансова загуба в размер на 267,2 млн. лева. Основната причина за това е договорът с турската държавна компания „Боташ“, по който българската страна е платила за неизползван капацитет огромните 250,5 млн. лева. Това показват данните от официалния годишен финансов отчет на дружеството за изминалата година, предаде БГНЕС.
За сравнение, предходната 2024 г. също е приключила със загуба и то от 315 млн. лева.
Какво означава замразяването на договора с „Боташ“ за България
Брутният резултат от продажбите на природен газ е спаднал почти наполовина – до едва 60 млн. лева през 2025 г., спрямо близо 119 млн. лева година по-рано.
Общите приходи от дейността намаляват с 4,36% до 1,43 млрд. лева, докато разходите са в размер на 1,66 млрд. лева.
Сериозен проблем представляват и задълженията на „Топлофикация София“. Просрочените брутни вземания от столичното парно са набъбнали до застрашителните 1,287 млрд. лева (спрямо 985,5 млн. лв. през 2024 г.). Ликвидният недостиг, породен от това неплащане, е генерирал на „Булгаргаз“ допълнителни разходи за лихви в размер на 50 млн. лева.
Договорът с „Боташ“ – златната клетка на българската енергетика
Безспорният финансов воденичен камък за дружеството е 13-годишното споразумение с „Боташ“, подписано в края на 2022 г.. Договорът предвижда регазификация на до 14 товара (14 млн. MWh) втечнен природен газ годишно и последващия му пренос до границата ни на пункт Малкочлар/Странджа 1 в размер на до 19 млн. MWh годишно.
Темата "Боташ": Изслушаха в НС бивши и настоящи министри за доставките на газ
Реалността през 2025 г. обаче показва драстично разминаване между ангажименти и потребности. „Булгаргаз“ е използвал едва близо 23% от капацитета по споразумението с турската компания. Разходите за неползван капацитет на входна точка Странджа 1 / Малкочлар възлизат на 250,5 млн. лева. Острата ликвидна криза и неизгодните условия са принудили „Булгаргаз“ да спре плащанията по месечните фактури за капацитет към „Боташ“ още от месец юли 2024 г.
Независимите одитори изразяват квалифицирано мнение, подчертавайки, че този договор има характеристиките на „обременяващ“ по смисъла на международните счетоводни стандарти (МСС 37) и за него трябва да бъде начислена провизия, тъй като неизбежните разходи превишават икономическите ползи. Ръководството на „Булгаргаз“ оспорва това, аргументирайки се, че споразумението гарантира диверсификация, сигурност и гъвкавост, и има по-скоро обществено значим, отколкото чисто търговски смисъл.
Освен това „Булгаргаз“ отчита и 34,7 млн. лева разходи за неизползван капацитет за регазификация и пренос от терминала в гръцкия град Александруполис.
През 2025 г. „Булгаргаз“ е доставил общо 18 006 026 MWh природен газ, което е увеличение с 1,51%. Продадените количества възлизат на 17 552 950 MWh, което е лек спад от 1,42% спрямо предходната година.
Миксът на доставките е разделен между два основни стълба:
Тръбен газ от Азербайджан - получени са 10 095 664 MWh. Дългосрочният договор с азербайджанската AGSC се оказва ключов балансьор, осигурявайки цени, по-ниски от тези на европейските газови хъбове.
Втечнен природен газ (LNG) - закупени са 7 034 028 MWh. През годината са получени 7 товара – три на терминала в Александруполис и четири на терминали в Турция. Тежка авария на терминала в Александруполис през януари (отстранена чак през август) принуди „Булгаргаз“ спешно да пренасочи снабдяването през Турция.
Митова: Ако реши, „Боташ” може да погълне целия пазар на „Булгаргаз”
Закупени са и количества на виртуална търговска точка (668 431 MWh) и по договори за балансиране (207 903 MWh).
Въпреки опитите за стъпване на съседни пазари, като Румъния, Унгария, Молдова, Украйна, „Булгаргаз“ губи позиции в България. При обща консумация на газ в страната от 27,64 млн. MWh за 2025 г., пазарният дял на държавното дружество се свива до 60,23%, спрямо 61,87% през 2024 г. и над 76% през 2022-2023 г.
Този спад подчертава трудностите пред компанията да бъде конкурентна на свободния пазар, докато носи тежестта на регулаторните задължения на обществен доставчик и скъпите ангажименти за поддържане на капацитет.
Така „Булгаргаз“ е силно зависима от финансови инжекции, държавни гаранции и заеми от компанията-майка БЕХ и Министерството на енергетиката.
