Н а 21 ноември Българската православна църква чества празника Въведение Богородично - Деня на християнското семейство и младеж.
Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи близките ѝ я съпроводили. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.
Първосвещеник Захария - баща на св. Йоан Кръстител - я посрещнал, благославяйки я.
Въведение Богородично за първи път се е празнувало официално като самостоятелен празник през 715 година. През 543 година император Юстиниан Велики построява в Константинопол църква, посветена на чудото с Богородица.
Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото.
Семейното ходене на църква на Въведение Богородично символизира влизането на Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата.
Масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ ТРАДИЦИИТЕ, КОИТО СЕ СПАЗВАТ В ДЕНЯ НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО
В народната традиция Въведение Богородично е последният от т. нар. Вълчи дни или Вучляци, които започват с празника на Свети Мина. Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези дни е именно последният. Той е наричан Куцулан заради най-големия и стар вълк, куция единак, който напада хора.
Според народните вярвания се извършват редица обредни практики и се спазват забрани с цел да се предпазят хората и добитъка от вълците.
На Въведение Богородично гребен не се взема в ръка, жените не шият, не плетат, ножиците се връзват и не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка, хлябът не се реже с нож, а се разчупва, тъй като острите предмети се асоциират с вълчите зъби.
Мъжете не обличат нова риза, а жените не перат, защото според поверието този, който носи дреха ушита, изпрана или облечена за първи път на Куцулан ще бъде изяден от вълци.
В деня на празника българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е студена, а лятото - сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото - дъждовно, а реколтата богата.
На Въведение Богородично имен ден имат наречените Вълчо, Вълко, Въльо, Вълю, Вълкан, Вълкадин, Вълчан.
