Г ледане на телевизионни предавания, ровичкане в социалните мрежи, прекомерни игри. Всички тези поведения се свързват с попадане в „допаминов капан“. Но какво означава това и каква е ролята на допамина в нашето компулсивно поведение?
Какво представлява допаминът?
Допаминът е хормон, който се свързва с доброто настроение, но всъщност участва в цял куп неща: движение, учене и дори производство на кърма.
Допаминът се свързва и с пристрастяването, като се свързва с компулсивни поведения, които ни дават незабавно удовлетворение. Дали неустоимото скролване, плъзгане на пръст или игра на игри е форма на пристрастяване?
Именно тук се появява теорията за „допаминовия капан“.
Какво е „допаминов капан“?
Всеки път, когато превъртате или гледате любим епизод, получавате малък удар от възнаграждаващ допамин. И след това още един. И още един. Но това бързо е последвано от срив или допаминов спад.
„Мозъкът ни компенсира, като ни сваля все по-надолу и по-надолу“, казва д-р Анна Лембке. Тя е психиатър, който изучава пристрастяването и опиоидната епидемия, и автор на книгата „Допаминова нация: Намирайки баланс в епохата на снизхождението".
Така че продължавате да скролвате, принудени да търсите това възнаграждаващо преживяване.
Допамин и пристрастяване
За първи път допаминът е свързан със зависимостта през 70-те години на миналия век, когато изследователи установяват, че плъховете насилствено се самостимулират с електричество в свързаните с допамина мозъчни области.
Първоначално за пристрастяването се мисли само в контекста на злоупотребата с наркотични вещества. Нивото на допамин в мозъка се увеличава в отговор на много пристрастяващи лекарства, дори и на такива, които не действат директно върху допаминергичната система.
Това освобождаване на допамин ви позволява несъзнателно да направите асоциация между поведението и контекста, довели до това приятно преживяване. При многократна консумация допаминът се асоциира с тези поведения, засилвайки поведението, свързано с търсенето на наркотици, което става обичайно.
Едва през 2010 г. пристрастяването беше разширено, така че да включва и това, което сега е известно като поведенческа зависимост. При тези разстройства увеличаването на допамина засилва и определени поведения, като ги прави обичайни, дори натрапчиви.
Социалните стимули като усмихнати лица, съобщения и вероятно дори харесвания и известия, могат да активират нашата допаминергична система. Връзката между допамина и пасивното консумиране на съдържание в социалните медии и компулсивното скролване не е установена. При мишки обаче е установено, че допаминът спонтанно се увеличава по време на определени поведенчески модели - и след това е по-вероятно тези поведения да се повтарят отново и отново. Това показва, че допаминът може да подсили всяко малко поведение и да го направи обичайно.
Пристрастяванията се определят и от вредното им въздействие върху психическото и физическото здраве - и от това, че въпреки негативните последици продължаваме да се държим по този начин. Безкрайното скролване се свързва с влошаване на психичното здраве (особено при тийнейджърите), което го оприличава на други пристрастяващи поведения.
Може би е време да намерим начин да излезем от „капана“.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
