Ч етвърта неделя след Великден е - на "разслабения". Определението "разслабен" в българската Библия се използва за парализиран човек.
За изцеряването от Иисус Христос на такъв парализиран се разказва в днешното евангелско четиво. В Йерусалим при така наречените Овчи порти имало къпалня, водоем, който евреите наричали Витезда, тоест "Дом на милосърдието", защото там периодично ставали изцеления на хора с различни увреждания.
От време на време Господен ангел раздвижвал водата и който пръв влизал след нейното раздвижване, оздравявал, от каквато болест и да страдал. Там лежал и един човек, болен от трийсет и осем години, който бил парализиран и все не можел да свари пръв да влезе във водата след раздвижването й - винаги някой друг го изпреварвал. Иисус го видял там, смилил се над него и го изцерил само с думите: "Стани, вземи си постелката и ходи!".
Човекът веднага оздравял и започнал да ходи. На това завидели юдейските противници на Иисус и изтъкнали, че Той извършил изцерението в събота, който бил ден за пълен покой. Те поставяли законовата разпоредба над милостта към един тежко страдащ човек. Но Христос пренебрегнал разпоредбата от милост към парализирания от толкова години човек. Това събитие се припомня всяка година в четвъртата неделя след Великден. А по името на "къпалнята при Овчи порти" и за спомен на чудесното изцерение, възпято в църковните книги, един лековит извор край София от векове е наречен "Овча купел".
Карп бил от широкия кръг на седемдесетте апостоли на Иисус Христос.
Живял през I век. Единствен път се споменава името му от апостол Павел във второто послание до Тимотей. Карп бил негов сътрудник в град Троада, пристанище при южния вход на протока Дарданели (градът е продължител на древната Троя). Оттам минал апостол Павел в средата на века, когато за пръв път се отправил с кораб за европейския бряг.
Според древни свидетелства апостол Карп после проповядвал в град Верея, Тракия, което отговаря на днешния град Стара Загора. Потрудил се много за разпространението на вярата в Христос и завършил мирно живота си.
Новомъченикът свети Георги Софийски Най-нови се родил в София в началото на XVI век в семейство на българи християни.
Нарича се "най-нов" за разлика от другия мъченик Георги Софийски Нови, който пострадал за вярата през 1515 г. и чиято памет се чества на 11 февруари.
В детска възраст Георги се научил да чете и пише и станал съзнателен и деен християнин. На 25 години, понеже бил образован, красив и добродетелен, някои мюсюлмани пожелали да го привлекат към своята вяра. Но като не успели да постигнат това с убеждения, те насила навили на главата му свещената за тях чалма и го обявили за мюсюлманин.
Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал. Тогава озлобената мюсюлманска тълпа го предала на съдията. Но всички усилия се оказали напразни. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения сломили непоклатната твърдост на неговата християнска вяра. Накрая съдията заповядал Георги да бъде обесен.
Изтощен от страданията обаче страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата. Това станало на 26 май 1530 г.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
