Г орещите вълни стават все по-често срещани през XXI век, като оказват влияние върху живота и оформят света около нас. Подобно на всички екстремни метеорологични явления, има различни причини защо това се случва. Глобалното затопляне, природните явления и подобренията в метеорологията - всички те играят своята роля в причиняването на екстремните метеорологични явления по света.
Въпреки че горещите вълни са станали по-често срещани през 20. век, можем да научим много от изминалите години.
Затова нека свалим вълнените си пуловери и да разгледаме четири драматични периода в историята, които са били повлияни от повишаването на температурите.
1. Бедствието в Ню Йорк - 1896 г.
Първата индустриална революция щеше да е на около 50 години, когато 10-дневна гореща вълна през август отне живота на 1500 души в Ню Йорк. Повечето от загиналите са млади работници от претъпканите панелни жилища в Долен Ийст Сайд, които са работили в силната жега.
Това е бедствие, което до голяма степен е забравено, може би поради по-ниската социална класа на нещастните жертви. Теодор Рузвелт, тогава полицейски комисар, който по-късно става 26-ият президент на Съединените щати, ръководи спешните усилия за раздаване на безплатен лед на най-уязвимите. Отбелязва се, че Рузвелт никога не е забравил преживяното в горящите задни улички на някои от най-засегнатите райони и може би дори се е отразило положително на бъдещия му живот на поста.
2. Голямата смрад - 1858 г.
Възможно е така наречената "Голяма смрад" да е била в резултат на индустриалната революция и ранните признаци на глобалното затопляне. Между 1831 г. и 1851 г. населението на вътрешен Лондон се увеличава с над 700 000 души (към 1861 г. тази цифра е много над 1 150 000), тъй като викторианският силует на Лондон започва да се променя. Увеличените количества детрит и човешки екскременти, които се изхвърлят в Темза, си отмъщават през необичайно горещото лято през юли и август 1858 г. под формата на много, много лоша миризма.
Когато миризмата, която обикновено се описва като миризма на разлагащи се трупове, започва да влияе на работата на парламента, става ясно, че спешно е необходимо нещо повече от просто изсипване на вар в Темза. За щастие, в отговор на миризмата, сър Джоузеф Уилям Базалджет започва работа по своята гениална подземна канализационна система и оттогава насам тя помага на Лондон да се предпази от най-лошите излишъци на тоалетна миризма.
3. Европейската гореща вълна - 1757 г.
Смята се, че горещата вълна от 1757 г. може би е била най-горещата преди 2003 г. Във времената преди съвременната медицина обаче ситуациите може да са били преувеличени поради неразбиране на някои медицински въпроси. Например в есето си "За извънредната горещина на времето през юли 1757 г. и нейните последици" експертът по грип Джон Хюксъм описва по този начин последиците от необичайно горещото време: "последиците от този изключително горещ сезон бяха кръвоизливи от няколко части на тялото; носът особено при мъжете и децата и матката при жените".
Но не всичко е било мрачно. Известният писател и депутат Хорас Уимпол проявява повече от драматична хипербола, когато пише на свой приятел: "През тези три дни обиколих собствената си градина само веднъж преди осем часа вечерта и тогава си помислих, че ще умра от това." Той също така описва времето като "великолепно" - изненадващо неанглийско чувство за нация, известна със способността си да се оплаква от климата безкрайно.
4. Европейската суша - 1540 г.
Сушата от 1540 г. може дори да е била част от мегасуша - явление, при което сушата продължава две или повече десетилетия. Тя се разпростира от Италия до Германия, от Франция до Полша и включва Испания и Мароко и може да е отнела живота на половин милион души, най-вероятно в резултат на дизентерия, дължаща се на липсата на прясна, течаща вода.
Освен загиналите на тълпи животни, пробите от изсъхване на почвата ни казват, че реките са пресъхнали, а горите са се самозапалили от горещината, но сред цялата тази мизерия е отбелязано, че плодните дървета са цъфнали два пъти, а виното е било в изобилие и със забележително качество.
