Евфросиния, чието име в превод от гръцки означава благоразумна, е родена в началото на V век в Александрия, Египет. Израснала в християнско семейство и била възпитана в добрите традиции на вярата. По това време бил разцветът на монашеството в Египет и затова Евфросиния, щом навършила пълнолетие, също отишла в манастир и се подвизавала в святост до последния си час.
Свети Сергий е роден през 1314 г. в село край град Ростов Велики, но в юношеските му години семейството се преселило в Радонеж, откъдето идва и прозвището на светеца. Той млад се отдал с голямо усърдие на отшелнически живот недалече от Радонеж, а постепенно към него се присъединили други монаси. Така бил основан манастирът "Света Троица", после и досега известен като Троицко-Сергиева лавра.
С духовните си наставления и умелото ръководство на монашеската общност свети Сергий се утвърдил като образец на чист и строг монашески живот във времето, когато на Атон и в българските земи се разпространявал исихазмът - форма на нова, висока духовност. Той забранил да се приемат подаяния и установил правилото всички монаси да се издържат от собствения си труд, като сам давал пример за това. Славата му на свят човек се разнесла, много хора се заселили в манастира и около него.
Заради благочестивия си живот св. Сергий бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. Той лекувал болните, утешавал скърбящите, дарявал надежда и усилвал вярата на всички, които общували с него. С живота и делата си светецът оказал огромно влияние върху духовния живот в цяла Русия. Московските князе търсели неговия съвет и благословението му за своите действия не само при защитата на земите си, но и за обединението на отделните руски княжества.
Упокоил се през 1392 г. и скоро започнали да го почитат като светец.
