Н а 26 април 1986 г. светът стана свидетел на една от най-катастрофалните ядрени катастрофи в историята. В Чернобилската атомна електроцентрала в Украйна избухна катастрофална експлозия и пожар, при които в атмосферата се изхвърлят големи количества радиоактивни частици. Това бедствие води до евакуацията на над 100 000 души и оставя 30-километрова зона на изключване около централата, която до голяма степен остава необитаема и до днес.
Последиците от аварията в Чернобил са обект на задълбочени проучвания и изследвания.
Учените са особено заинтересовани да разберат как животът може да се запази в такава силно радиоактивна среда. През годините са открити различни форми на живот, които процъфтяват в зоната на изключване, включително растения, животни и микроорганизми. Сред тях особено интересно откритие е направено през 1991 г. от екип изследователи, ръководен от д-р Екатерина Дадачова.
Nature heals itself. That's the only Almighty.
— Kavikumar Nallasamy (@fin_tech_world) August 3, 2024
A Black fungus is healing Chernobyl by absorbing nuclear radiation! https://t.co/MoKNIkY2Ss
Докато изследва останките от реактора, екипът забелязва особена черна гъба, която расте по стените на реактора. Тази гъба, по-късно идентифицирана като Cladosporium sphaerospermum, проявява необичайна способност да вирее в силно радиоактивна среда. По-нататъшни изследвания разкриват, че тази гъба не само оцелява, но и се оказва, че се "храни" с радиация, използвайки я като източник на енергия.
Откриването на Cladosporium sphaerospermum и неговата способност да се храни с радиация откри нови възможности за изследвания. Учените установиха, че гъбата съдържа пигмент, наречен меланин, който се среща и в човешката кожа. Известно е, че меланинът предпазва от ултравиолетовата радиация, но в случая с тази гъба той изглежда играе роля в преобразуването на гама-лъчението в химическа енергия - процес, донякъде аналогичен на фотосинтезата при растенията.
Последиците от това откритие са дълбоки. Способността на Cladosporium sphaerospermum да превръща радиацията в енергия предполага потенциални приложения в биоремедиацията, където такива организми биха могли да се използват за почистване на радиоактивни отпадъци. Освен това тази гъба може да намери приложение в космическите изследвания. Суровата радиационна среда в Космоса представлява сериозно предизвикателство за дългосрочните човешки мисии и организми като Cladosporium sphaerospermum биха могли да се използват за защита на астронавтите или дори за генериране на енергия в космическите хабитати.
Изследванията на радиационноядните гъбички са все още в начален етап, но досегашните резултати са обещаващи. През 2007 г. д-р Дадачова и нейният екип публикуват проучване в списание PLoS One, в което подробно описват експериментите си с гъби, богати на меланин, и способността им да растат по-бързо в присъствието на радиация. Тези открития предизвикаха интерес в научната общност, което доведе до по-нататъшни изследвания на потенциалните приложения на такива организми.
Чернобилската катастрофа, въпреки опустошителните си последици, неволно е предоставила уникална среда за изучаване на устойчивостта на живота. Откриването на Cladosporium sphaerospermum и неговите радиационноядни свойства е свидетелство за адаптивността на живота при екстремни условия. С продължаването на изследванията може да открием още по-забележителни организми и да разработим иновативни решения за някои от най-неотложните предизвикателства в науката за околната среда и изследването на Космоса.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
