Л авандулата е едно от най-известните растения в целия свят. Тя е популярна в градинарството, готвенето, ароматизирането и медицината.
Меките лилави цветове са познати на хората от няколко хиляди години и са били използвани значително често през историята за различни цели. Това прочуто растение се отличава с антимикробни свойства и освен за много други цели се е използвало за успокояване на тревожността, облекчаване на болката и лекуване на рани.
Въпреки че лавандулата е предимно средиземноморско растение, тя е достатъчно издръжлива, за да расте в много райони по света, включително в САЩ, Обединеното кралство и Австралия. Употребата на лавандула се е разпространила по целия свят в наши дни.
Нейният произход и употреба през вековете ни дават информация на какво се дължи сегашната широка популярност в целия свят
От спикенард до лавандула
Най-ранните известни сведения за лавандулата са на повече от 2500 години. Доказателства за употребата на лавандула могат да бъдат открити в древноегипетската мумификация и ранните римски обществени бани. Смята се, че лавандулата произхожда от гръцките острови Хиерес и е пренесена във Франция, Испания, Италия и Англия от арабите около 600 г. пр.
Употребата на лавандула води началото си от толкова далече, че дори има препратки към употребата на лавандула в Библията, по-конкретно в Евангелие от Лука, Евангелие от Йоан и Песен на песните. В свещените текстове растението се споменава като "спикенард", което е било първоначалното му име.
Често срещан пасаж, в който се използва лавандула в книгата на Йоан, се отнася до Мария, която помазва краката на Исус със скъп парфюм:
"Тогава Мария взе една лира миро от шипково дърво, много скъпо, и помаза нозете на Исус, и изтри нозете Му с косата си; и домът се изпълни с миризмата на мирото." Йоан 12:3
По онова време билката е била толкова силно използвана в свещените ритуали, че намирането ѝ е било скъпо. Името ѝ е променено на лавандула малко по-късно от римляните, като произлиза от латинския глагол "lavare", който означава "мия".
В кралските бани
Лавандулата е била често използвана при къпане заради приятния си и силен аромат. Макар че е възможно да е била използвана и заради антимикробните си свойства, не е ясно дали древните общности са знаели за тези свойства извън предположенията.
Перачките в цяла средновековна и ренесансова Европа са били наричани "лавандулистки", защото са разстилали прясно изпереното си пране върху лавандулови храсти, за да му придадат приятна миризма. Лавандулата е била толкова често използвана при къпане, че кралските особи са я предпочитали редовно и дори засаждали целите си градини в лавандулови храсти.
Крал Луи XIV бил особено известен с това, че е използвал лавандула в при къпане, за да ароматизира водата.
Срещу духове
През XVI в., според източници лавандулата не се е използва изрично заради антимикробните си свойства, а често се окачвала над рамката на вратата, за да предотврати влизането на зли духове в сградата. Също така се е казвало, че наличието на лавандула в дома ви или по време на къпане във водата ще предотврати появата на „зло присъствие“.
Медицински приложения на лавандулата
Въпреки че понятието "антимикробно средство" не е било познат за древната хора, много хора те забелязали връзката между употребата на лавандула и лечението на често срещани болести.
През IX в. се съобщава, че гробарите, които се къпели с оцет на четирима крадци (който съдържал лавандула) вечер след мръсната си работа, не се разболявали от чума.
През XVI в. производителите на ръкавици, които използвали лавандула, за да се избавят от неприятната миризма на кожа, не се разболели от холера.
Сладки сънища
Джон Паркинсон, английски билкар от XVI в. твърди, че лавандулата е "особено добра за всички оплаквания и болки в главата и мозъка" и се давала редовно при главоболие.
Тези, които имали достъп до лавандула, редовно я слагали в калъфките на възглавниците си, за да предотвратят главоболието и да насърчат добрия сън - нещо, което се прави и до днес!
Френският крал Шарл VI, както и много други кралски особи с достъп до лавандула, изисквали в калъфката на възглавницата им да има прясна лавандула, за да може да спят добре. Традиционната азиатска медицина е първата, която твърди, че лавандулата помага при стрес и тревожност.
Билката традиционно се е използвала за "охлаждане" на изгаряния и други рани, но също така се е използвала и за "охлаждане на сърцето", което отпуска ума и освобождава напрежението в тялото.
Съединените щати са били една от последните страни, които са имали достъп до лавандула. Лавандулата е пренесена в САЩ и Канада от английските квакери, които създали ферми за билки, за да продават продукти, създадени с лавандула. Създадените от тях продукти включват масла, балсами, сапуни, чайове и добавки.
Билката на любовта
В историята лавандулата се е използвала предимно при религиозни ритуали или лечебни процедури.
Въпреки това лавандулата има още една основна употреба в историята - в любовта. В древната история лавандулата често се свързва с любовта, като се използва като романтичен подарък или като афродизиак.
В библейската книга "Юдит", Юдит използва своята красота и чар, за да спаси потиснатия Израил. В книгата се описва как Юдит се помазва с парфюм от лавандула, за да съблазни Холоферемес, вражеския пълководец от книгата. Съблазнявайки го успешно с лавандулови парфюми, тя успява да го убие и да спаси Израел.
Савската царица, която също се споменава в Библията в 1 Царе и 2 Летописи, подарява на цар Соломон "шипково масло" наред с много други пищни подаръци, включително тамян и смирна. Най-известната Клеопатра използва лавандула, за да съблазни Юлий Цезар и Марк Антоний.
По времето на Тюдорите жените пиели лавандулова напитка на Деня на Свети Лука, християнска традиция, за да открият самоличността на истинската си любов. Алпийските девойки оставяли лавандула във възглавниците си с надеждата, че тя ще привлече любовник.
Лавандулата се използва и за настройване на романтична вълна и привличане на добър късмет в домовете на младите семейства. Традиционно лавандулата се оставяла под леглото на младоженците, за да вдъхне страст на новата двойка.
Трябва да се отбележи обаче, че връзката между любовта и лавандулата не винаги е била сексуална в историята. Лавандулата се е използвала и за показване на платонична привързаност, както се вижда от следите от лавандула, останали по вътрешността на гробницата на Тутанкамон.
