П о-рано през месеца изследване на британски учени потвърди нещо, което много собственици на домашни котки подозират – че любимите им създания са психопати, поне според човешките стандарти.
Авторите му от университета на Ливърпул побързаха да успокоят стопаните, че няма от какво да се боят, тъй като според котешките стандарти това всъщност е нещо съвсем нормално. През изминалата 2021 г. не липсваха и други интересни проучвания, посветени на котките.
За целите на изследването си британските зоопсихолози са изготвили въпросник за стопани на писани, с цел да оценят степента, до която питомците им са податливи на
„котешка психопатия“.
Въпросникът включва 46 твърдения от типа „Котката ми издава силни звуци без очевидна причина“, „Котката ми търчи из къщата без очевидна причина", „Котката ми изглежда не се чувства виновна за лошото си поведение“. Всяко твърдение е трябвало да бъде оценено по скала от 1 до 5.
В проучването са участвали 549 души, въз основа на чиито отговори изследователите са извели критерии за психопатия при котки. Оказало се, че на практика всички котки демонстрират една или друга психопатична черта, например дързост, невъздържаност, липса на състрадание и разкаяние.
Изследователите побързаха да успокоят стопаните, че
това поведение на писаните е отклонение само от човешка гледна точка.
Учените са уверени, че почти всички котки ще се окажат психопати, ако приложим към тях нормите на човешкото поведение.
Важно е хората да разберат, че при котките това поведение се е формирало в хода на еволюцията и тези черти са им помогнали да оцелеят и до днес. Следователно няма смисъл стопаните да се опитват да превъзпитават животното. По-правилно е те да опознаят характера му и да му създадат съобразена с него среда.
За успокоение на хората може да послужи и изследване на специалисти от университета на Орегон, САЩ, според което котките могат да бъдат също толкова привързани към стопаните си, колкото и кучетата, и са способни да съхраняват обичта си към тях за цял живот.
Котките не само се привързват към стопаните си, но и ги правят щастливи,
според научна публикация на шведската неврофизиоложка Хелена Беклунд Васлинг. Специалистката изяснява, че физическият контакт може да направи човек по-спокоен и щастлив, като понякога за това е достатъчно леко докосване, например галене на котка или куче.
Васлинг напомня, че усещането за допир е изключително важно за хората, както и че играта с домашен любимец – котка или куче, може да окаже успокояващ ефект в различни ситуации. Положителната реакция след игра с домашни питомци възниква в резултат на отделянето на окситоцин, известен като хормон на щастието.
Пет вида взаимоотношения съществуват между котките и стопаните им, според изследване на учени от университета на Линкълн, Великобритания. Според разбиранията на хората те могат да бъдат определени като отворена връзка, привързаност от разстояние, обичайни взаимоотношения, взаимна зависимост и приятелство.
Котките също така се оказаха способни мислено да определят местоположението на стопаните си само по гласа.
Това установиха учени от Япония в изследване на слуха на мъркащите питомци. Според специалистите от университета на Киото тази им способност свидетелства за високо ниво на интелект.
Освен мустакати интелектуалци, котките се оказаха и изявени мързеливци, които не обича да се трудят за храна. Учени от Калифорнийския университет в Дейвис са открили, че ако им бъде предоставена възможност да избират между „безплатно“ похапване и храна, за която трябва да се потрудят, котките предпочитат първия вариант.
Уникалното в проведеното изследване е, че за разлика от котките, повечето животни се стремят да си „заработят обяда“. Причината е, че представителите на животинското царство обичат да решават пъзели, да разрешават проблеми и да задоволяват интересите си. Плъхове, птици, риби, маймуни, домашни кози, вълци, жирафи нееднократно са доказвали желанието си да се потрудят за храна като част от експеримент.
Котките обаче се оказват безнадеждни лентяи.
В тест със 17 писани на животните било предложено да вземат храна от свободно достъпна купичка или от купичка с пъзел. Получените резултати били впечатляващи. Интересното е, че повечето котки са били наясно как да решат пъзела и за учените остава да гадаят защо не са използвали уменията си.
Специалисти от Кралския университет в Белфаст, Северна Ирландия, си направиха труда да изяснят има ли сред котките десничари и левичари. Котките са известни със склонността си да бутат всеки попаднал пред взора им предмет. Малко хора обаче забелязват с коя лапа го правят – дясната или лявата.
За целта авторите на изследването, публикувано в сп. „Енимъл бихейвиър“, са решили да анализират поведението на писаните и да разберат
дали сред тях има десничари и левичари.
Изследователите са проучили данни за десетки котки от различни породи, чиито стопани са помогнали да бъде проследено поведението на животните. Те са наблюдавали домашните си любимци в продължение на около три месеца и са записвали коя лапа първа използват котките при извършването на определени действия.
Специалистите в частност са били заинтригувани с коя лапа котката стъпва първо, когато слиза по стълби, или когато прекрачва ръба на тоалетната си. Изследователите също така са наблюдавали коя лапа използват първо писаните, когато извличат лакомство от специално устройство – лабиринт.
Оказало се, че при женските котки по-често доминира дясната лапа, а при мъжките – лявата. Като цяло изследователите са установили, че 73% от котките използват една и съща лапа, за да „докопат“ лакомството, 70% – за да направят първата стъпка надолу по стълбите и 66% – за да прекрачат ръба на котешката тоалетна.
Котките са известни със своята слабост към кутии
които често предпочитат дори пред най-скъпите играчки и къщички. Учени от Нюйоркския университет, изследвайки визуалните възприятия на писаните, установиха нещо интересно, че освен в истински, те обичат да се наместват и във въображаеми кутии.
Експерти от Русия пък разкриха какво означават тайните послания на котките. Те обясниха, че ако писаната не желае да бъде докосвана, стопанинът ѝ трябва да разчете правилно посланието ѝ и да се съобрази с него.
Людмила Коникова, ветеринарен лекар-невролог и специалист по поведенчески проблеми напомни, че котките не са чак толкова интелектуално „надарени“ същества, за колкото ги смятат любителите им, и не разбират причинно-следствените връзки. Подобно на други животни, сладките писани имат първо и преди всичко инстинкти. „Те нямат морални принципи, ценности и социални нагласи, за разлика от хората“, обясни Коникова.
Котките са „самодостатъчни“ създания, поради което е необходимо хората да съблюдават поставените от тях „граници“.
Писаните, например, не обичат „натрапчиви“ поглаждания както от стопаните си, така и от непознати. Следователно човек не трябва да се сърди на котката си, която макар да лежи блажено до него, се опитва да го захапе на мига, в който реши да я погали. Посланието ѝ трябва да ви подскаже, че точно в този момент тя не е в настроение да бъде докосвана.
Според Елена Мелникова, зоопсихолог, ветеринар и експерт по корекция на поведението на котките, агресията при тези животни често е свързана с внезапен страх или стресова ситуация.
В началото на годината учени Канада, Германия, Швейцария, Русия решиха да направят сравнение на умствените способности на кучетата и котките, тъй като любителите им отдавна спорят кой от домашните им питомци е по-умен. За целите на проучването си специалистите са сравнили главния мозък при двата вида популярни домашни любимци.
Учените са установили, че кучетата имат повече неврони в мозъка, отколкото котките. Наличието на повече неврони в мозъка прави четириногите другари на човека по-добри в решаването на сложни задачи. Плътността на невроните на един квадратен милиметър мозъчна кора обаче е по-висока при писаните. Изследваният показател, който се е оказал по-важен от големината на мозъка, е
краткосрочната памет – при котките тя е три пъти по-силна от кучешката.
Специалистите обясняват, че писаните са способни да запомнят всякакъв род последователности и по-добре и по-точно да анализират ситуацията.
Швейцарски учени от университета на Лозана също смятат, че котките са по-умни от кучетата. Те на свой ред открояват отличната им способност да се приспособяват.
Експертите отбелязват още, че по всички показатели котките са далеч по-добри и опитни ловци от кучетата. Това преди милиони години е довело до изчезването на десетки кучешки видове в Северна Америка.
Популярното мнение гласи, че котките не подлежат на дресировка, защото са глупави. Тази гледна точка е напълно погрешна. Причините котките да не се подчиняват на хората са съвсем други. „Котките са по-хитри от кучетата, което ги прави по-трудни за обучение. Кучето е социално животно, докато котката е самотен хищник, индивидуалист.
Котките освен това не се нуждаят от ничие одобрение, което също ги прави по-неподатливи на дресировка и комуникация с другите. Това е основната причина, поради която се смята, че котките не са особено умни. Истината обаче е, че
те просто не желаят да се подчиняват на никого“,
обяснява руската зоопсихоложка Татяна Голнева.
криза, която тихо расте" />
