П реди около 66 милиона години огромен астероид се удря в Земята. Чиксулуб, както го наричат, унищожил динозаврите и оставил огромен кратер в края на полуостров Юкатан, но може би не е действал сам. Нови изследвания разкриха, че втора, по-малка космическа скала се е разбила в нашата планета през същата епоха, създавайки кратер с дължина 9,2 км дълбоко под Атлантическия океан.
(Във видеото: Астероид навлезе в атмосферата, озари небето над Филипините)
Кратерът Надир е открит през 2022 г., намира се край бреговете на Гвинея в Западна Африка и е разположен на 300 метра под дъното на Атлантическия океан. Смята се, че той е създаден в края на периода Креда, преди около 66 милиона години, точно когато се е ударил Чиксулуб. Точните обстоятелства за това как се е появил обаче остават неясни - досега. Благодарение на новото изследване, което е картографирало кратера с неповторими подробности, изследователите най-накрая потвърдиха как се е образувал той.
Използвайки 3D сеизмични данни с висока резолюция, екипът е успял да определи „извън всякакво съмнение“, че кратерът е причинен от удар.
„За пръв път в историята ударна структура е изобразена изцяло с подобни сеизмични данни с висока резолюция и това е истинска съкровищница от информация, която ни помага да реконструираме начина, по който се е образувал и развил този кратер“, пише авторът на изследването д-р Уисдийн Никълсън в публикация в блога на Springer Nature за последните изследвания.
„В света има около 20 потвърдени морски кратера и нито един от тях не е бил заснет с подобна детайлност. Това е изящно“, добави Никълсън в отделно изявление.
„Един от начините да го разберем е да си представим ултразвук при бременност. Преди няколко поколения ултразвукът е показвал зърнисто петно. Сега можете да видите чертите на бебето в 3D, с невероятни подробности - включително всички вътрешни органи. От двуизмерни, размити изображения стигнахме до невероятни изображения с висока разделителна способност на кратера Надир.“, добави Никълсън.
От тези изключителни изображения се очертава по-ясна представа за това какво се е случило преди 66 милиона години, когато се е образувал кратерът. Така например екипът вече знае, че самият астероид е бил по-голям, отколкото се смяташе досега, с ширина около 450-500 метра. Те също така смятат, че той е дошъл от около 20-40 градуса на североизток и е ударил Земята с изумителната скорост от 72 000 километра в час - въпреки че това все още трябва да се провери с нов набор от модели на удара.
Освен това изследването хвърли известна светлина върху хронологията на събитията, последвали удара.
„След удара и формирането на централното издигане меките седименти около кратера са се втечнявали навътре към евакуираното дъно на кратера, създавайки видима „периферия“. Земетресението, причинено от удара, изглежда е втечнило седиментите под морското дъно в цялото плато, което е довело до образуването на разломи под морското дъно“, обяснява Никълсън.
„Ударът е бил свързан и с големи свлачища, тъй като ръбът на платото се е срутил под океана. Освен това виждаме доказателства за поредица от вълни цунами, които са се движили от кратера, а след това са се върнали обратно към него, като големи белези от изплуване са запазени като доказателство за това катастрофално събитие.“, обяснява още Никълсън.
Изследователите все още не могат да датират събитието с точност, но продължават работата си върху кратера Надир, за да се опитат да определят кога в края на кредата се е образувал той, както и потенциалната му връзка с Чиксулуб.
Според Никълсън в историята на човечеството никога не е имало удар с такъв размер и затова научаването на повече за него може да се окаже полезно - не само за научаване на повече за това какво е сложило край на царуването на динозаврите, но и за разбирането на ударите на астероиди като цяло.
„Най-близко до подобно нещо хората са били в Тунгуска през 1908 г.“, казва Никълсън.
„Новите триизмерни сеизмични данни за целия кратер Надир са безпрецедентна възможност да се проверят хипотезите за ударни кратери, да се разработят нови модели на образуване на кратери в морска среда и да се разберат последиците от подобно събитие.“, допълва той.
Изследването е публикувано в изданието Communications Earth & Environment.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
