Археолози разрешиха загадка на 2000 години

Н ово проучване разреши дългогодишната мистерия на 2000-годишно погребение на британските острови Сили – дали е било на мъж или на жена, съобщава ДПА.

Изследователи от правителствената служба за опазване на историческото наследство „Хисторик Ингланд“ анализираха отново праисторическото погребение, което озадачава археолозите, откакто е открито на остров Брайхър през 1999 г., и стигнаха до заключението, че обитателят на гроба е жена.

Гробът е уникален за Западна Европа от желязната епоха, тъй като съдържа както огледало, така и меч само на един човек.

Scientists solve mystery of Iron Age grave on England's Scilly Isleshttps://t.co/NnwV9bhiRb

— World breaking press (@worldbreakpress) July 27, 2023

От години тези предмети озадачават експертите, тъй като в други погребения от същия период мечовете обикновено се намират при мъже, а огледалата - при жени.

Откритията обаче показват, че участието на жени в набези и други видове насилие може да е било по-често срещано в обществото от желязната епоха, отколкото се е смятало досега.

Сара Старк, биолог специалист по човешки скелети към „Хисторик Ингланд“, каза: „Нашите открития предлагат вълнуваща възможност за нова интерпретация на това важно погребение. Те предоставят доказателства за водещата роля на жените във военните действия на архипелага Сили от желязната епоха“.

„Въпреки че никога няма да узнаем всичко за символиката на погребалните предмети, комбинацията от меч и огледало предполага, че тази жена е имала висок статус в своята общност и може да е играла ръководна роля в местните войни, организирайки или ръководейки набези срещу съперничещи си групи“, каза още специалистката.

„Това би могло да подскаже, че женското участие в набези и други видове насилие е било по-често срещано в обществото от желязната епоха, отколкото сме смятали досега, и може да е положило основите, от които по-късно да се появят лидери като Будика“, обясни Старк.

Yet more proof that sword does not necessarily equal warrior bloke...

How many more??#Archaeology #Warrior #Women https://t.co/Mn1jT9Hq3m

— Dr Tess Machling (@Tess_Machling) July 27, 2023

Тя добавя, че „би било интересно да се анализират отново други известни вече погребения, за да се види дали има още „скрити“ жени воини“.

Досега опитите да се установи полът чрез традиционни методи, като например ДНК анализ, се провалят поради това, че костите са се разпаднали почти напълно.

Неотдавнашните научни постижения обаче позволиха на изследователите да проучат зъбния емайл, за да направят съответните изводи.

Глендън Паркър, професор по токсикология на околната среда в Калифорнийския университет в Дейвис, каза: „Зъбният емайл е най-твърдото и най-издръжливото вещество в човешкото тяло. Той съдържа протеин, който е свързан с Х или Y хромозомата, което означава, че може да се използва за определяне на пола. Това е полезно, защото този протеин оцелява по-добре в сравнение с ДНК“.

"Нашият анализ включваше извличане на следи от протеини от малки парченца от оцелелия зъбен емайл, което ни позволи да изчислим с 96% вероятност, че индивидът е женски“, уточни професор Паркър.

Освен че разказва на археолозите повече за индивида, изследването под егидата на „Хисторик Ингланд“ може да хвърли светлина върху ролята на жените в Британия през желязната епоха, когато насилието между общностите е било факт. Основната форма на военни действия преди 2000 години вероятно са били внезапни нападения, извършвани от военна дружина върху вражески селища.

Isles of Scilly remains are iron age female warrior, scientists say https://t.co/moX7K7MfPh

— The Guardian (@guardian) July 27, 2023

Огледалото и оръжията, намерени в гроба, са свързани с военни действия, казват експертите, тъй като огледалата са имали редица практически и символични приложения. Те могат да се използват за сигнализиране, за комуникация и координиране на нападенията, а също така имат и ритуални функции като средство за комуникация със свръхестествения свят, за да се гарантира успехът на набега или да се "пречистят" воините при завръщането им.

Откритията са публикувани в списанието „Джърнъл ъв аркиолоджикъл сайънс рипортс“.