Е мблематичният актьор Антъни Хопкинс говори откровено за борбата си с алкохолизма, агресията и кариерата си пред Стив Роуз за The Guardian.
През януари тази година къщата на Хопкинс в Пасифик Палисейдс е унищожена от горски пожари. „Беше малко бедствие,“ казва той с почти весело подценяване. „Благодарни сме, че никой не пострада и успяхме да изведем котките и малкото си семейство на сигурно място.“ Той не е бил там; той и съпругата му Стела са били в Саудитска Арабия, където той е водил концерт с негова музика, изпълнена от Кралския филхармоничен оркестър. Сега са в наета къща в близкия квартал Брентуд.
„Загубихме всичко, но си мислиш: „Е, поне сме живи. Съжалявам хилядите хора, които наистина пострадаха. Хора, които отдавна са минали пенсионна възраст, работили са усилено през годините и сега… нищо.“
Хопкинс ще навърши 88 години през декември, но явно не се смята за пенсионер. Като двукратен носител на „Оскар“, рицар на Обединеното кралство и един от най-почитаните живи актьори, той може с гордост да се отдаде на почивка, но графикът му е пълен. Току-що завърши филм с Гай Ричи и скоро се връща във Великобритания, за да снима нов филм с Ричард Еър (The Housekeeper), после още един в Уелс.
Не е и твърде стар, за да следва новите тенденции. В скорошно видео в Instagram той сложи една от често осмиваните маски за лице Skims на Ким Кардашиян и имитира Ханибал Лектър. „Здравей, Ким. Вече се чувствам с 10 години по-млад,“ обявява той пред камерата, последвано от характерното зловещо съскане на Лектър. „Забавно беше, нали?“ казва той, смеейки се. Кардашиян му казала, че ѝ се сторило много смешно.
Enjoyed so much Anthony Hopkins at the end of his interview full of advise for the young! Find what you have in youhttps://t.co/xAOvxJ9kKI
— Gunter Pauli (@MyBlueEconomy) November 3, 2025
Напоследък Хопкинс поглежда назад към целия си живот. В новите си мемоари We Did OK, Kid той е откровен за често проблемното си ранно детство. Когато описва детството си в уелския град Порт Талбът, единствен син на семейство пекари, то изглежда като друга планета.
„Баща ми имаше това отношение: спри да хленчиш, спри да се оплакваш, не знаеш за какво говориш, изправи се, продължавай!“ Баща му бил склонен към депресия и тревожност. Била военна и следвоенна Британия; животът бил такъв.
Младият Хопкинс изглежда самотник и странник. Имал малко приятели, често го тормозели и дори не ходел на собствените си рожденни дни. Един учител му казал, че е „безмозъчен впрегатен кон“. „Живеех в своето въображение, в мечтания си свят, предполагам,“ казва той. „Не можех да разбера нищо интелектуално или академично и това ме тласна към самота и озлобление.“ Той се скрил зад маска на дързост, „твърда позиция и студена отчужденост“, и това станало идентичността му. Може би вече играел?
„Да, да, мисля, че беше така,“ казва той. „Единственият начин да се защитя беше, ако учител ме удареше през главата, да го гледам втренчено и да му се противопоставям. Изобщо не реагирах.“
Родителите му почти се били отказали от него, но той им казал: „Един ден ще ви покажа.“ Открил, че има един малък дар: можел да запомня неща. Започнал да запаметява речи от Хамлет и Юлий Цезар. Баща му, на смъртния си одър, поискал да му рецитира Хамлет.
Хопкинс дори се чуди дали има Аспергер или друга форма на аутизъм. „Съпругата ми Стела ме диагностицира. Тя каза: „Е, ти си обсебен. Всичко трябва да е подредено перфектно. “
Паметта му е основата на актьорството му. Чете сценариите 100 или 200 пъти. „Това беше дарбата ми, наистина: да знам ролята толкова добре, че да нямам страх. Щом знаеш сценария, имаш спокойствие да излезеш на сцената на репетиция, за да чуваш другия. Изкуството на актьорството, мисля, е да можеш да слушаш.“
Пиенето било семейна и театрална традиция. „Да, да, бях такъв. Не ми се доверяваха, карах се и спорех, особено с режисьорите… Гледайки назад, всичко е параноя…Те се оитваха да вършат своята работа, аз моята, но аз отказвах да приема ... не критика, не можех да приема авторитетно обиждане. И реагирах."
Хопкинс често се е сбивал и в барове.
През 1969 г., след две години брак, белязани от кавги, депресия и много уиски, напуска съпругата си Петронела Баркър и едногодишната им дъщеря Абигейл.
„Най-тъжният факт от живота ми и най-голямото ми съжаление, и все пак съм абсолютно сигурен, че щеше да е много по-зле за всички, ако бях останал“.
Истинското осъзнаване идва през декември 1975 г. в ЛА. Събужда се, колата му липсва. Агентът му: „Намерихме те на пътя.“ Карал цяла нощ от Аризона до Бевърли Хилс, пиян до припадък.
„Бях луд, бях откачил… Знаех, че ми трябва помощ, знаех, че свърши.“
Глас в главата му попитал дали иска да живее или да умре. „„Искам да живея,“ а гласът каза: „Всичко свърши сега. Можеш да започнеш да живееш.“
Отива директно в Анонимни алкохолици. „Всичко изглеждаше различно. Всичко изглеждаше по-слънчево, всичко изглеждаше по… доброжелателно. Нямаше заплаха във въздуха.“
Не е искал питие от тогава.
С The Silence of the Lambs през 1991 г. кариерата му скача. Инстинктивно знаел как да играе Лектър – спокоен, прецизен, „едновременно отдалечен и буден“.
За първата сцена с Джоди Фостър настоявал да не е седнал:
„Казах: „Не, прав.“ … „Мога да я помириша, че идва по коридора.“
Фостър го избягвала на снимачната площадка. На последния ден признала, че е била уплашена от него.
„И аз се страхувах от теб“, призна Хопкинс.
Печели втори „Оскар“ през 2021 г. за The Father, като така и не гледа церемонията, защото спял.
Не обича знаменитостта.
„По-скоро бих си бил вкъщи да свиря на пиано или да чета книга… Не го жадувам.“
„Гледам наоколо и си мисля: „Как стигнах дотук?“ Нямам представа как животът ми премина от Порт Талбът, малко изгубено момче, до тук. Извън разбиранията ми е. И го казвам сериозно.“
Съвет към младите: „наистина започнете да вярвате, че имате сила вътре в себе си. Можете да правите почти всичко… Никога не се предавайте. Ако паднете, ставайте пак. Не съжалявайте за нищо, никога не бъдете жертва и просто продължавайте. Тежка философия, но някои от по-младите ми приятели я възприеха.“
„Да, продължавам да работя… живейте живота, сякаш днес е последният ви ден.“
„Сега, на моята възраст, приех всичко… Събуждам се сутрин и казвам: „Още съм тук. Силен съм, във форма съм, а много от приятелите ми ги няма... Голям съм късметлия.“
