Агресията сред децата, това е нормално

Е моциите бушуват яростно и всяка промяна в нивата на хормоните обикновено е придружена от безразсъдство, агресия или депресия. Вижте още в канала „Защо” на Vbox7.com

Като малък всеки просто подражава на околните. Усещането за себе си се формира на базата на комбиниране на моделите на поведение, които децата виждат в другите. Оформянето на личността обаче изисква човек да се разграничи от останалите хора.

Тя цял живот е живяла в клетка в мазе и се сблъска със света

Българче на 3 г., малтретирано и изоставено в Гърция

Само на 9 г., това момче вече е минало през ада

Точно това, под въздействието на хормоните става, докато сме тийнейджъри. Силата на конфликта зависи от много фактори, както биологични, така и социални. Но най-потърпевши обикновено са близките на тийнейджъра. И това е съвсем нормално.

Излизането от детството е съпроводено със стремеж за по-голяма независимост от родителите и одобрение от околните - най-вече приятелите. Така от една страна поставяме граници между себе си и другите, а от друга подхранваме усещането за собствената си значимост, което ни помага да се превърнем в личности.

Активното „изключване” на роднините чрез грубо и сърдито отношение е жестоко, но необходимо зло, което позволява по-лесно да се прекъсне връзката със семейното гнездо и да се свикне със собствената независимост.

При момичетата тези промени започват по-рано и продължават по-дълго. Те са съпроводени от значителни изменения на естрогенните  и прогестеронните нива с техните месечни „периоди“ дори след приключване на пубертета.

Социалната среда - мачизмът в българското общество, пък провокира повече агресия сред момчетата, които по този начин се опитват да създадат някаква социална йерархия на одобрение, често основана на физическото превъзходство.

Неусетно променящият се външен вид също тормози тийнейджърите и провокира несигурност в тях. А несигурността и страховете нерядко пораждат агресия. Тя може да бъде насочена както навън, така и навътре. Около 20% от младежите преминават през депресия преди да достигнат зрялост.

Механизмът принципно използван от мозъка, за да се успокоява в стресови ситуации, работи по различен начин при тийнейджърите, карайки ги да бъдат още по-неспокойни. Те все още развиват социалните си умения и нямат нагласата да видят света през нечия друга гледна точка и да прогнозират последствията от собствените си действия.

Ето защо ролята на образователните институции е толкова важна. Те не просто трябва да налеят някакви знания в главите на децата, но и да ги научат как да бъдат личности и граждани. А също така да предпазват тийнейджърите от самите тях и обществото от агресията на младите.