Н ай-дълбоката мина в света е златната мина Мпоненг в Южна Африка, която се спуска на 4 километра под повърхността на Земята. Това прави може би сред най-странните пътувания на Земята, тъй като миньорите, работещи там, слизат с асансьор 90 минути, за да стигнат до работа, оборудвани със защитно облекло и приспособления за аварийно дишане.
If you put 13 Eiffel Towers underground, they still wouldn’t reach the bottom.https://t.co/00UZTkaldZ
— IFLScience (@IFLScience) July 24, 2023
Шахтите на мината са толкова дълбоки, че геотермалния градиент (променливостта на температурата по отношение на дълбочината на земната кора) на планетата се превръща в проблем, тъй като с нарастване на дълбочината се повишават и температурите. Температурата на скалата може да достигне до 60°C, толкова надълбоко в недрата на Земята - доста над топлината, която хората могат да понесат. Затова се наложило да бъдат използвани охлаждащи механизми, които да поддържат температура, на която да е възможно да се работеща в най-дълбоката мина в света.
Вентилационни системи в комбинация с хладилна инсталация охлаждат пещерната система, а суспензии от лед и студена вода, смекчават най-лошите ефекти от високите температури. Въпреки това миньорите трябва да работят на смени, за да предотвратят ефектите от излагане на опасно топли условия в продължителни периоди от време.
Работата на тази дълбочина идва и с допълнително усложнение, заради възможността от баротравма, която за първи път е била регистрирана при френски миньори в началото на 1800 г. Този вид травмата се причинява от преместване от място с високо налягане към място с ниско налягане в кратък период от време. Поради тази причина е известно още като декомпресионна болест и днес най-често тя се среща при водолази, летци, астронавти и хора, работещи в среда със сгъстен въздух.
Mponeng gold mine in South Africa's Gauteng province is the world's deepest mine reaching a depth of 4 km (2.5 mi) below ground level. pic.twitter.com/NtMOVeyACs
— African Index (@africanindex_) May 29, 2021
Преместването от зона с високо налягане към такава с ниско може да доведе до образуване на мехурчета азотен газ в тялото. Според центровете за контрол и превенция на заболяванията това се превръща в проблем, когато промяната в налягането стане твърде бързо, освобождавайки газа в тялото. „Това може да бъде много болезнено и понякога фатално“, казват те. Налягането обаче е по-често проблем за хората, работещи в среда със сгъстен въздух, отколкото за миньорите, тъй като обикновено се предприемат многото стъпки за контролиране на температурата и въздушния поток, което намалява стреса върху телата.
Копаенето на такава дълбочина изисква създаване и поддържане на тунели, които да издържат на натиска на заобикалящите скали, за да не се предизвика срутване. Всеки ден 2300 килограма експлозиви се използват за премахване на 6400 тона скали, казват в Световните рекорди на Гинес. Добавете към това земетресенията от време на време и ще видите трудна задача е просто да се поддържат тунелите здрави.
Coronavirus in South Africa: Outbreak closes Mponeng gold mine https://t.co/pfOHEirbju | telling the untold #news South Africa's Mponeng gold mine only resumed operations in April following a national lockdown. https://t.co/Bk8ZSpbS8Q pic.twitter.com/YpJHvzbofD
— of today (@_oftoday_) May 24, 2020
Освен извличането на злато от скалите на Мпоненг там е направено и друго откритие. През 2006 г. в златната мина били открити първите организми, които живеят независимо от Слънцето. Те разчитат на радиоактивността като източник на енергия и може да са пример за това как животът може да оцелее и на други планети.
Спускането в дълбините на Земята е опасна и сложна операция, но докато сме там долу, бихме могли да разберем повече както за нашата планета, така и за микробите, които може да се спотайват някъде из галактиката.
