В ателието му цари творчески хаос. Разхвърляно и прашно. Извинява се смутено, че не е подреждал. Но гледката в студиото е съвсем нормална за всеки, който се занимава с изкуство.
Той се казва Красимир Кръстев-Ломски. Името му е популярно покрай някои известни скулптури в България – тази на Рони Джеймс Дио и паметника на Георги Минчев в Каварна. Той пресъздава и реплика на прочутата находка от могилата "Голяма косматка" край Шипка - тракийския владетел Севт III.
„Моето започване със скулптурата беше много странно – като импулс“, споделя Красимир Кръстев. Като ученик се готви да кандидатства в Националната художествена академия с живопис. Хвърля цялата си енергия там, но веднъж му попада биографичен албум за Роден.
„Докато го разглеждах една позната ми сподели, че изглеждам все едно всеки момент ще започна да моделирам. В следващите дни тази страст беше като на живот и смърт. А после стана толкова естествено, все едно дишам“, разказва спомените си Ломски. Той започва да моделира, но има сблъсък с преподавателя си, който го подготвя за тежките изпити в художествената академия.
„Той ми каза – ти си луд. Мислеше, че неговият труд, ще бъде похабен, защото беше вложил толкова много в мен. Но аз реших, че ще опитам, пък каквото ще да става“, разказва Красимир. Успява да влезе в академията и Георги Чапкънов го взема под крилото си. Работи няколко години при него и си спомня с усмивка за енергията на творчеството при големия майстор и непрекъснатите изложби. „Изведнъж всичките ми мечти започнаха да се сбъдват. Ученето си върви, работата – също. И докато се забавляваш, правиш пари“, спомня си Ломски.
Тогава решава, че е време да се отдели и прави собствено ателие. Поръчките обаче намаляват. „Когато си около големите, те имат много поръчки и ти се струва, че всичко е много лесно. Едва тогава си дадох сметка с какво съм се захванал. Осъзнах, че това е нещо много сериозно и отговорно – да бориш обеми и да създаваш обекти в пространството“, споделя Ломски.
Още когато решава да се захване с изкуство, майка му го съветва да стане зъботехник, защото в тази професия има повече хляб. „И може би беше права. Но родителите ми винаги са ме подкрепяли и никога не са пречили да осъществя мечтите си. Напротив – помагат ми много“, добавя скулпторът.
Инструментите в ателието му са много, но Красимир споделя, че най-удобно му е да работи с чаена лъжичка. Докато разговаряме той вае с лъжичка гънките на дрехата на последния си проект. Моделира по поръчка и често не му остава време или пък средства, за да изработи всички идеи, които се въртят в главата му.
„В днешно време има хора, които наистина ценят изкуството, но много от тях не могат да си го позволят финансово. За това поръчките идват предимно от бизнесмени, политици или светски личности. А да си купиш реплика на известна скулптура или авторска такава е по-скоро демонстрация на престиж“, смята Ломски.
Въпреки всички трудности, той не губи надежда, че в България има място и за изкуството. „Аз съм на 42 години и до сега не съм захвърлял инструментите. Може би все още намирам смисъл в това, което правя“, разказва Красимир Кръстев. И продължава да дълбае с чаената лъжичка.
Вижте повече творби на Красимир Кръстев-Ломски на страницата му във фейсбук или в сайта на скулптора.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!